Джон Кларксън - Единствен изход

Но Девлин ги беше изпреварил. Беше ги чакал да захапят въдицата. Той се приведе, докато Мислович нападаше, после се изправи и със светкавично движение изрита с десния си крак стола зад себе си. Столът се блъсна в налитащия Зенко. Чу се силен пукот, когато столът удари двете му колене. Зенко падна с пъшкане и ругатни. Беше прекалено лошо ударен, за да може веднага да се изправи на крака.

Мислович засили масата към Девлин, опитвайки се да го събори, но тя попадна на мускулестото му бедро и той я запокити встрани, сякаш беше от картон.

Мислович се хвърли към Девлин, посягайки да го хване за гърлото. Девлин бързо отстъпи встрани, стисна Мислович за врата и го засили напред, като в същото време го спъна. Мислович се сгромоляса на пода.

Зенко най-после с мъка успя да се изправи на крака и трескаво заизмъква оръжието от кобура под мишницата си, но сега Мислович се бе озовал между него и Девлин. В този миг на объркване Девлин свали веригата, която носеше около врата си. Това не беше обикновено бижу. Веригата представляваше оръжие, специално изработено по поръчка на клиента, основаващо се на традиционно японско бойно изобретение, наречено „Манрики Гузари“ — верига с тежести на двата края, която, озовала се в подходящи ръце, можеше да бъде смъртоносна.

Веригата удължи обхвата на Девлин с почти метър. Само за секунди тя се завъртя толкова бързо, че стана почти невидима. Зенко чу съскащия й звук и след това усети внезапния досег, последван от остра болка, когато един от краищата й изведнъж изплющя върху китката му.

Ръката на Зенко се разтвори, пръстите му се отпуснаха и пистолетът издрънча на пода.

Девлин замахна, веригата описа дъга и се уви около врата на Мислович, тъкмо когато югославянинът беше започнал да се надига от пода.

Когато веригата стегна врата на Мислович, Девлин дръпна свободния й край с лявата си ръка и изправи Мислович на крака.

Той бързо се изви и застана зад Мислович. Хвана двата края на манрикито и стегна хватката. Мислович усети, че не му стига въздух, задави се и посегна към веригата, но не успя да я разхлаби.

Тупурдията вътре привлече Роланд и Пете, които стояха пред вратата. Роланд нахлу пръв. Автоматичният пистолет беше в ръката му, готов за стрелба. Пете стоеше зад него, насочил руски деветмилиметров „Макаров“.

Но Девлин се намираше зад Мислович, усуквайки веригата още по-здраво, като използваше тялото му за щит. Мислович се опита да удари с тила си Девлин по лицето, за да го изблъска или поне да разхлаби хватката. Девлин отбегна удара, дръпна рязко манрикито и пристъпи напред, стоварвайки коляното си в бъбрека на Мислович. Макар да се давеше, Мислович изпъшка от болка. С това съпротивата му приключи. Той се люшна напред, но Девлин го задържа изправен с веригата. Зенко и останалите безпомощно наблюдаваха как шефът им се дави в агония пред очите им.

Зенко се бе съвзел достатъчно, за да посегне за оръжието си на пода, но разбираше, че Девлин може да прекърши врата на Мислович, преди той самият да успее да вдигне пистолета и да го застреля. Затова остана на място, опитвайки се да съобрази дали да не се хвърли върху Девлин и да се опита да освободи Мислович от хватката му.

Роланд и Пете бяха насочили оръжия, но не можеха да застрелят Девлин, без да поразят Мислович.

На свой ред Мислович отчаяно се опитваше да изрече заповед. Искаше да им каже: „Стреляйте!“, но от гърлото му се изтръгна само приглушен хрип.

— Не мърдайте. Оставете оръжията или ще го убия веднага — изрече ясно и спокойно Девлин.

Той погледна колебаещите се мъже, пристегна още веднъж веригата, прекъсвайки напълно въздуха на Мислович. Очите му се изцъклиха.

Девлин изръмжа още веднъж заповедта си:

— Оставете оръжията долу — изръмжа повторно Девлин.

— Окей, окей! Стига — изкрещя в отговор Зенко.

Но Девлин стисна врата на Мислович още по-здраво, докато езикът му не се подаде от разкривената уста.

— Оставете ги на пода и излезте оттук.

— Спри! — изкрещя Зенко.

Девлин продължаваше да стиска здраво, изчаквайки оръжията да изтрополят по пода. Трябваше да повярват, че ще убие Мислович, макар да знаеше, че ако го направи, със сигурност ще умре.

Мислович издаде болезнен хриплив звук. Вече губеше съзнание и скоро щеше да колабира. Девлин го задържа изправен с веригата. Тя вече прорязваше кожата му. Устните на Мислович започнаха да посиняват.

Най-сетне Зенко се обърна към останалите и извика:

— Хвърлете оръжията! Веднага!