Джон Кларксън - Единствен изход

Зенко беше способен да застреля всекиго, особено Хинтън, и ярдито го знаеше. Но дори при тази смъртна заплаха Хинтън едва устоя да не се опита да се измъкне. Той разбираше, че беше само въпрос на време Девлин да се върне при жената и да я скрие някъде. Мъжагата, който бе поставил в шах тези тъпаци, с положителност щеше да отиде сега при нея.

Но Хинтън се овладя и рече на Зенко:

— Спокойно, мон. И по-настрани с тоя патлак.

Седна до една от масите и постави ръцете си върху плота. Можеше да почака още малко. Той също искаше да разбере дали босът югославянин беше убит от високия непознат мъж.

Мислович не беше мъртъв, но го бе загазил здравата. Едва успя да се съвземе след около минута, но беше толкова зашеметен и объркан, че му отне поне още една, докато се опомни и се изправи на крака, като се опитваше да възстанови случилото се. Гръдната кост го болеше, сякаш беше счупена, а болката във врата беше толкова силна, че първата му мисъл бе, че са му прерязали гърлото и са го оставили да издъхне. Но когато погледна бялата си риза от египетски памук, не забеляза кръв по нея. Още усещаше следите от веригата по врата си. Опипа го и пръстите му се окървавиха. Веригата на Девлин бе разранила кожата му.

Мислович се измъкна, олюлявайки се, от подземната тоалетна, докато в този момент Девлин сменяше метрото на Ембанкмънт Стейшън, потегляйки към моста Тауър.

Мислович се озова на площад Лестър, но се отказа да хваща такси и реши да се прибере пеш до „Уитманс“. Постепенно си бе припомнил всичко, горящ за мъст.

Докато Мислович крачеше към своя щаб в Сохо, Девлин най-после излезе на повърхността при моста Тауър. Пътуването с метрото му бе отнело всичко на всичко единадесет минути, но той знаеше, че не разполага с много време. Бързо се огледа наоколо, за да се ориентира. Не виждаше добре моста, но забеляза Темза, течаща покрай Тауър. Винаги го бе учудвало обстоятелството, че тази малка, тромава старинна цитадела се наричаше Тауър — Кулата на Лондон. Крепостните стени, очертаващи средновековния редут, представляваха най-ниските градени в района.

Той бързо си запробива път през подлеза и излезе на Тауър Хил, широкото авеню, водещо към моста. Апартаментът на Ани се намираше на доста разстояние пеша оттук. Все още беше от другата страна на реката и му бе коствало прекалено много време, докато се добере дотук.

Той притисна под палтото си „Грендел“-а и закрачи бързо, привличайки вниманието както на туристите, така и на местните минувачи. Изруга наум и се огледа за такси, въпреки че в момента нямаше нужда точно от това. Съзря някакъв шанс едва когато излезе на моста. На светофара бе спрял фургон „Воксхол“. Беше боядисан в тъмнозелено и отстрани с орнаментирани букви бе изписано: „Франк Уайли & Сънс, Доставчици на прясно месо и храни“.

Девлин предположи, че фургонът доставя продукти за веригата ресторанти на Бътлърс Уорф, отвъд моста. Когато светофарът даде зелено и потокът от коли потегли, той отвори пътническата врата и скочи в колата в движение.

Водачът се оказа по-възрастен от него, над шестдесетте, облечен в бяло палто, с кожен каскет на главата. Той се извърна към Девлин, по-скоро изненадан, отколкото уплашен.

— Какво има?

— Ще минавате ли по моста?

Мъжът му отвърна на лондонско наречие, което поради гнева и изненадата прозвуча още по-неразбираемо:

— Кво си въобразяваш, по дяволите?

Девлин дръпна палтото си и вдигна оръжието.

— Съжалявам. Нямам време за разговори. Просто минете по моста и ще ви обясня всичко. И внимавайте. Не се противете, иначе ще бъда принуден да направя нещо гадно, например да ви прострелям капачката на коляното. И без шеги. Карайте.

Мъжът млъкна и погледна напред.

— Имате ли жена? Само кимнете, да или не? — попита го Девлин.

Мъжът кимна положително.

— Деца?

— Да.

— Внуци?

Човекът закима енергично.

— Правете каквото ви казвам и ще ги видите още тази вечер. Може би още следобед. Ще бъде просто едно приключение, никакви трагедии.

Вече бяха по средата на моста и на Девлин му дотрябва карта.

— Къде ви е пътеводителят?

Шофьорът измъкна един доста изхабен екземпляр на „Лондон от А до Z“. Беше голямото издание. Девлин го взе и му благодари.

Вече бяха стигнали другата страна на моста, когато Девлин каза:

— Сега продължете напред и се постарайте да се измъкнете от трафика на зелено.

Шофьорът продължи по Тули стрийт, успя да се измъкне и да спре на около три метра от автобусната спирка. Той се обърна към Девлин, който тъкмо бе намерил района на картата.