Джон Кларксън - Единствен изход

В този миг, седнала върху тоалетната чиния, облечена единствено в хавлията си, с блестящата си черна коса, все още влажна след душа, Ани изглеждаше едновременно неустоимо съблазнителна и безкрайно ранима. Тази внезапна и неочаквана интимност, толкова скоро след битката за оцеляване, почти дезориентира Девлин. Той си спомни, че между тях бе съществувала една инстинктивна, открита и освободена сексуалност. Никога не бяха се въздържали и това, че се налагаше да го правят сега, го накара да се почувства твърде потиснат, но осъзна, че в момента бе твърде неподходящо да позволи каквото и да е сексуално привличане да надделее между двамата. Девлин изпита тъга заради пропастта, която годините бяха отворили помежду им.

Отмести поглед и съсредоточено потърси ножици в шкафа. Намери малка ножичка и внимателно започна да разрязва превръзките, като се насилваше да гледа ръцете й, вместо лицето и останалата част от тялото й. Но дори ръцете й му се струваха красиви.

Най-сетне той успя да се овладее и я попита:

— Какво, по дяволите, стана, Ани? Как се забърка в тази каша?

Тя замълча за миг. Налагаше се да преодолее мъката и чувството си за безсилие. Тръсна глава и заговори:

— Господи! Не знам, Дев. Още не мога да повярвам, че за малко щяха да ме убият. Какво щеше да стане, ако не беше дошъл?

— Какво се е случило, Ани?

— Не съм напълно в течение. Имахме нужда от пари и мъжът ми започна да продава кокаин на приятелите си. Предпочитах да не мисля за това. Той се бе занимавал с подобни гадости още преди да се запознаем.

— Никого не убиват просто защото продава кока на приятелите си.

— Той прекали.

— Как? Кои са тези хора, с които е работил?

— Той купуваше от ямайците. От ярдитата. Те обикновено не се занимават с бели, но Джони се познаваше с шефа им отдавна. Живееше в Нотинг Хил по времето, когато много ямайци обитаваха този район. И този тип решил, че може да работи с Джони.

— Какъв тип?

— Казва се Кинг Оливър. Бос на банда ярдита. Чух, че контролира голяма част от търговията с дрога в Лондон.

— И за какво са го убили? Ако е продавал само на приятели, както ти казваш, количествата не са били големи.

— Тъкмо в това е проблемът. Той се забърка в нещо, което излизаше далеч извън неговия периметър. Джони беше югославянин. Когато започнаха всичките бъркотии там, преди няколко години, последва голям наплив от близки и роднини, които бягаха оттам. Много от тях се преселиха тук.

— Нима?

— Повечето от тях бяха много зле. Джони се стараеше някак си да ги избягва, доколкото беше възможно, но един от неговия род се оказа офицер от някакъв си хърватски армейски батальон или дивизия, не знам точно. Този тип започнал отрано да воюва. Предполагам, че отношенията между всичките техни малцинствени групи са били доста сложни. Сърби, хървати, босненци, мюсюлмани. Джони ми беше казал веднъж, че някои от тези типове носят на униформите си фашистките знаци на Велика Хърватия. Дори се маскират с чужди униформи при различните битки. Всичко това ми звучеше доста налудничаво. По-скоро приличали на пълчища въоръжени банди, отколкото на воюващи помежду си армии. И така, преди около шест месеца този негов чичо дезертирал с част от войниците си. Официално се представя като Франк Милс, но истинското му име е Мислович или нещо такова. Мисля, че е бил полковник или майор. Не знам точно. Не разбирам от тези неща.

— Какво общо има всичко това с търговията на кокаин?

— Дев, тези типове бяха истински убийци. Те не идват на Запад, за да си потърсят свястна работа. В основата си всички те са престъпници. Никой не може да установи контрол над тях. И когато чичо Иван Мисло… или каквото беше там, взел, че избягал, той явно отмъкнал доста пари и оръжие.

— И е завъртял бизнес тук, в Лондон?

— Не само тук. И в Западна Европа. Сигурна съм, че ще стигне и до САЩ. Няма да повярваш колко криминални типове и главорези плъпват от тези страни. Старите комунистически правителства са свалени и там вече нямат нужда от тях. Техните милиции и тайни служби са разформировани. Там вече не съществува планиран и налаган от държавата терор. Затова си търсят нови места за своя занаят и това сме ние. Руснаци, грузинци, сърби, чехи, източногерманци. Чичо Иван е един от многото.

— Откъде знаеш толкова много за тези хора?

— Джони непрекъснато ми говореше за тях.

— Значи неговият чичо е искал да влезе в бизнеса с дрога?

— Джони ми каза, че имал много пари и щял да ги инвестира. Мисля, че това са само част от интересите му.