Джон Кларксън - Единствен изход

Девлин погледна само за миг окаляната купчина на земята, после се обърна да потърси пистолета си. Откри и своето оръжие, и автоматичния пистолет на Хинтън, и ги вдигна.

Огледа се наоколо и видя Ани с Елизабет. Ани продължаваше да пълзи назад в тръстиките, притиснала дъщеря си към гърдите си.

Безумната ярост на битката все още не бе го напуснала. Той си проправи път към Ани и напъха „Глок“-а в ръката й. После го зареди и насочи ръката на Ани към Хинтън.

— Ако мръдне, преди да съм се върнал, застреляй го. Но не го убивай, освен ако не се наложи.

Ани го изгледа с изцъклен, замаян поглед.

— Чу ли какво ти казах? — извика той, опитвайки се да я извади от шока.

Ани не можа да проговори, но Девлин я изчака, докато кимне.

— Не го убивай, освен ако не се наложи. Чакай ме тук.

Девлин не допускаше Хинтън да се размърда скоро. А може би беше и мъртъв. Ако Ани застреляше този човек, докато той лежеше там, така да бъде. Нека тя да бъде убиецът. Той трябваше да помогне на Бен.

Той излезе на пътя, стисна здраво МАК-а и се затича.

Оливър и Роклиф с мъка се бяха изправили на крака и събираха сили за последна атака. Щяха да тръгнат едновременно срещу Бен и да стрелят, докато го убият. Бен знаеше, че те се приближават и беше решен да посрещне смъртта изправен, като боец. Знаеше, че бяха двама. И знаеше също така, че нямаше да му се наложи да чака дълго, докато копелетата се надигнат. Бен се подпря на форда и се оттласна, придържайки се за покрива на колата, докато не достигна предната броня. Искаше изстрелът му да бъде точен.

Тримата мъже пристъпиха почти едновременно. Но Роклиф и Оливър не очакваха, че Бен ще се изправи и ще тръгне срещу тях. Роклиф се поколеба само за миг и Бен изстреля куршума „Магнум“ 357 точно в лицето му. Тилът на Роклиф се пръсна и дебелият мъж се просна мъртъв на земята, но пръстът му закачи спусъка на МАК-10 и накъсаният залп изсвистя на дъга, пропускайки Бен на сантиметри. Бен вече се извръщаше да стреля в Оливър, който се спаси само защото раненото му бедро поддаде. Оливър се свлече на земята и първите два изстрела на Бен не го улучиха. Но Оливър също беше боец. Той стисна своя МАК-10 и натисна спусъка, стараейки се да задържи на прицел едрия мъж. Бен пусна още един изстрел с „Питон“-а, преди трите високоскоростни куршума да се забият в торса му, отпращайки го окончателно на земята.

Оливър с мъка се изправи и залитна към мерцедеса. Луис беше мъртъв. Хинтън беше изчезнал. Декстър беше мъртъв. Роклиф беше мъртъв. На него още не му се вярваше, че един човек бе успял да им причини всичко това. Той се затътри назад към БМВ-то и видя, че Елбърт все още лежеше на кормилото, както го бе прегърнал, когато бе изпаднал в шок. Той бе единственият, който не бе излязъл да се бие открито с едрото копеле.

Оливър отвори шофьорската врата, заби дулото на своя МАК-10 в слепоочието на Елбърт и натисна спусъка. Главата на мъжа се пръсна в колата, покривайки цялата й вътрешност с мозък и кръв. Оливър издърпа трупа на пътя, захвърли го и се изхрачи върху него. После хвърли все още димящия пистолет на предната седалка и се качи на мястото на шофьора. Кървящото бедро го болеше ужасно, рамото и гърбът също, но той усещаше, че няма нищо счупено. Трябваше да стисне зъби от болка, докато прегъваше коляното си да седне.

Пресегна се и завъртя стартера. Моторът изхърка и се събуди за живот със странен, хриплив звук. Той увеличи оборотите на машината и тя изрева. Сякаш колата не смееше да заработи. Оливър издърпа ръчката на скоростната кутия назад и продължи да дава газ, докато колата най-после не се отскубна от задницата на мерцедеса.

Натисна скоростната ръчка напред и си проби път между двете смачкани коли пред него. Даваше си сметка, че колкото и отдалечено да беше мястото, полицията скоро щеше да пристигне. Трябваше да се измъкне оттук.

Когато Девлин пристигна на полесражението, Оливър вече бе успял да измъкне раздрънканото БМВ и бе отпрашил в нощта.

Девлин остана зашеметен при вида на касапницата. Той отчаяно се заоглежда за Бен. Не можеше да повярва, че Бен е оцелял след всичко това. Изведнъж забеляза тялото на едрия мъж, проснат по гръб, с неестествено подгънат ляв крак под него, и видя, че гръдният му кош не се повдига. Той изтича към него. В този миг чу приближаващия се вой на полицейските сирени. Той положи главата на Бен в скута си и го опипа за рани от куршуми. Беше прекалено тъмно, за да може да го огледа добре. Собствената му кръв и тази на Бен беше прекалено много, за да може да прецени колко тежко е ранен Бен.