Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Да. Докараха го със Су-27. В девет сутринта местно време той беше в Кандахар. Изведохме ги в предпланините с бетеер — него и двамата таджики. Инсценирахме преследване, бетеерът беше взривен. Виелицата още не бе стихнала, така че всичко мина чисто. Те трябваше да се доберат до едно планинско селце на границата с Пакистан и там да се укрият.

— Защо избрахте него за ролята на диверсант?

— Нямахме време да въвеждаме в комбинацията никой друг. Той беше готов за тази роля. Работеше в Афганистан от осемдесет и първа до осемдесет и четвърта, познаваше ситуацията. Източна външност, това е от майка му — узбечка. Още от дете знаеше узбекски и таджикски, свободно говореше пушту, дари и урду. Той беше най-добрият. Усещаше опасността подсъзнателно, имаше много силно биополе. Беше роден разузнавач. И главното — имаше практически готова легенда. Мюсюлманин, принуден да крие вярата си. Изхвърлен от академията на ГРУ по религиозни причини. Тайно съчувстващ на „джихада“. При цялото си коварство Изтокът в някои неща е много простодушен. Верността към исляма не се подлага на съмнение. Особено когато е подкрепена от сериозно дело. А взривяването на цяла ескадрила на „шурави“ 10 10 Така афганистанците са наричали руснаците. — Б.пр. — това беше нещо много сериозно. Отговорих ли на въпроса ти?

— Да.

— Прикрихме го много внимателно. В Кандахар се състоя военен съд. Майор Калмиков беше разжалван, лишен от всичките си награди и задочно осъден на смърт. Заповедта беше прочетена пред частите. Това подкрепи легендата му. В нея имаше само едно слабо място. Принудени бяхме да го задействаме под собствената му фамилия. Нямаше време за подготовка на други документи. Но той знаеше на какво отива.

— Не допускахте ли, че може да откаже?

— Майор Калмиков. Да откаже. Никога.

— Какво стана после?

— След половин месец ги намери агентурата на Ахмед хан. По това време сред муджахидините вече се носеха легенди за подвига им. Неизвестните герои, организирали диверсията на военното летище на руснаците. Прехвърлили ги в Пешавар с почести. Самият Ахмед хан приел Калмиков. После започнала проверката. Проверявали го от всички страни, но легендата издържа. Сега разбираш ли защо не можех да съобщя нищо на жена му, защо дори не можех да се приближа до нея?

— Не съвсем.

— За проверката на Калмиков бяха задействани всички канали. Включително и агентурата на ЦРУ в Москва. Следяха Галина. Не можехме да направим нищо за нея, защото това щеше да го разконспирира.

— Сега разбрах. Не сте го разконспирирали.

— Да. Той издържа проверката и стана вторият човек в контраразузнаването на муджахидините. Доверяваше му се самият Ахмед хан. Калмиков стана негов съветник. Той познаваше системата на ГРУ, знаеше нашата армия, нашите методи. Впрочем какво значи „доверяваше се“? Азия е лабиринт. В разузнаването рядко се доверяват на някого докрай. В Азия пък изобщо на никого не се доверяват. Четири години Калмиков живя в този змиярник. Работеше, създаваше агентура. Хиляди наши майки трябва да се молят за него, той спаси живота на синовете им. Зорге. Абел. Ким Филби. Пред него те бледнееха! В сравнение с него те бяха работили в курортни условия. „Каскада“ бе най-добрият диверсионно-разузнавателен отряд от времето на Втората световна война насам. Най-добрият, казвам ти. А Калмиков беше най-добрият в „Каскада“.

— Какво се е случило през осемдесет и осма година?

— Нищо хубаво.

— Това вече го разбрах.

— Нищо не си разбрал. Нищо от това не можеш да разбереш… Не биваше да се изтегляме от Афганистан. На никого не беше нужно. Нито на нас, нито на американците, нито на самите афганистанци.

— Но Щатите настояваха да изтеглим войските си.

— Те какво ли не са настоявали. Настояваха на думи. Но им беше изгодно да стоим там. Колкото по-дълго, толкова по-добре. Всеки ден ни струваше милиони долари. Това е икономика. За целия свят СССР беше агресор. Това е пропаганда. Но разбираха и друго: ако ние се оттеглим от Афганистан, няма те да заемат нашето място. В това беше тяхната политика. Калмиков предупреждаваше: талибаните са нещо сериозно. Това не ви е непримиримата опозиция. Рак, проказа — ето какво са талибаните. С опозицията може да се споразумееш. С всички можеш да се договориш. С рака не можеш. Аз успях да си издействам прием при Горбачов. Казах му, че не бива да се изтегляме от Афганистан. Афганистан никога няма да бъде неутрален. „Ние ще положим всички усилия Афганистан да не се превърне в зона на влияние на Съединените щати.“ Какви щати? Проклет дърдорко. Той дори не разбра какво му говорят!