Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Обиждаш ме — отвърна Артиста. — В тия среди аз познавам всички. С Нинон дори се снимахме заедно. Тя имаше главна роля, а аз третостепенна. В смисъл, че бях третият отляво в масовката. Нелоша актриса. Макар че, ако сме честни — леко преекспонирана.

— Тогава какво чакаш? — сърдито попита Боцмана.

— Обади й се и попитай с какво котаче е била на пощата в Перово!

— Че тя всички нарича коте. Знаеш ли колко такива котета…

— Ами ако все пак се сети?

— Може да се опита — немного уверено се съгласи Артиста. Той се порови из дебелия си бележник с телефони, набра номера и замърка: — Нима?! Нима чувам гласа на несравнимата Нинон Забелина?! Аз? Да се бъзикам? Господи, рибке, какво говориш? Седим с едни приятелчета и се възмущаваме… Как за какво? За това, че Любимов не ти даде главната роля! Съвсем е изкукал!… Какво Демидова, стига с тая Демидова! Аз си тръгнах след първото действие!… А… Да… Не, разбира се… Е, ти пък!… Зависи… Никога… Винаги… Ами да… Абе не… Какво говориш?!… Кафе кой ще ми налее?… Това не беше за теб… Стига бе!… Не може да бъде!… А аз друго ще ти кажа… Остави ме да кажа! Публиката изобщо не е тъпачка! Слушай, слушай! Жената на един приятел е влюбена в теб! Знаеш ли кое е било най-потресаващото й впечатление?… Ако помълчиш, ще ти кажа… Не, не във филма. И във филма, но… Абе не! Твоето посещение в пощата в Перово! Тя работи там. И досега си спомня как си влязла с някакъв банкер… Представа нямам с кой банкер… Някакъв представителен, на петдесет години, с маникюр, нямал брачна халка… Абе и аз не повярвах много-много. За чий ти е да се влачиш с някакъв дърт пръч?… Не е дърт?… Ах, ах, какви сме!… Не е банкер? А какъв?… Почакай да изляза в другата стая, че тук ми пречат…

Артиста си взе кафето и се затвори в кабинета. Излезе след двадесет минути, като псуваше беззвучно и изтриваше изпотеното си чело.

— Е? — попита Боцмана.

— Ще ви разкажа. Всичко ще разкажа. А сега ме оставете да помълча. Поне половин час. Само половин час, стига ми. Мога ли да помълча половин час?

— Е, помълчи — разреши Боцмана.

До срещата с Мамаев оставаха четиридесет минути. Реших да използвам това време, за да въведа момчетата в развитието на нещата. Първо им разказах за сутрешния ми разговор с президента на Народна банка, после сложих на масата диктофона и натиснах „Play“. От високоговорителя се чу:

— Започнете от началото. От осемдесет и четвърта година. Какво се случи на четиринадесети декември в Кандахар?

— На четиринадесети декември в Кандахар имаше много силна виелица…

— На четиринадесети декември в Кандахар имаше много силна виелица. Подготвяхме мощен десант в тила на муджахидините. Подготовката, както винаги, се провеждаше в най-строга тайна. Но имахме сведения, че агентурата на Ахмед хан е получила информация и ще бъде направен опит да се провали операцията. На летището беше поставена подсилена охрана. Имаха заповед да стрелят на месо по всяка подозрителна цел… Пушиш ли?

— Не.

— И аз ги отказах. Сега бих запалил. Майната му. Та така. В двадесет и три часа и петнадесет минути московско време, или в три и петнадесет по местното, на един войник се сторило, че някой се промъква към стоянката на бомбардировача. Той изстрелял откос с автомата си АКМ. Куршумът рикоширал в бетона и попаднал във взривателя на бомбата, окачена на долния пилон на бомбардировача.

— И какво?

— И всичко се прееба.

— Значи това не е било диверсия?

— Не. Това беше нелепа, чудовищна случайност. Всяка война е верига от случайности. И нищо повече. Политиците могат да започнат войната. По-нататък им остава само да се държат за главите. Планираше се войските в Афганистан да бъдат вкарани само за два-три месеца. Затънахме за десет години. В Грозни щяха да въведат ред за два часа. Затънахме безсрочно. Добре. Аз бях на мястото след двадесет минути. Трябваше много бързо да се вземе решение, докато не бяха плъзнали слуховете за взрива. Свързах се с Москва. Дадоха ми разрешение. Часовоят беше изпратен в болницата, командирът на полка и началникът на охраната на летището бяха отстранени от длъжност. Веднага пуснахме в ефир съобщение, че на летището е извършена диверсия. С шифър, който беше известен на Ахмед хан. Вдигнахме по тревога частите, разпратихме ориентировка за диверсантите. За майор Калмиков и двама наши агенти таджики. Със същия шифър.

— А майор Калмиков през това време е седял с жена си в Болшой театър и нищичко не е подозирал.