Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Не можеше ли да се докаже, че са фалшиви и Народна банка няма никакво отношение към плащането за онази стая?

— Защо не? Можеше.

— Защо тогава отстъпихте на Мамаев сметките на ГУИН?

— Зле се ориентирате в тези неща, драги ми господине.

— Въобще не се ориентирам — потвърдих аз.

— Представете си за секунда, че пред очите ми е станало някакво произшествие, пътна катастрофа, ако щете. И ме викат при следователя да дам показания като свидетел. Какво ще има на другия ден във вестниците? Ще ви кажа. Заглавия на цялата първа страница: „Крадецът трябва да лежи в затвора“. А под тях дребна информация, че президентът на Народна банка е бил извикан в прокуратурата. Това, ако отида при следователя. А ако не отида, още по-зле: „Ще избяга ли Буров?“ Прелестта е в това, че дори не мога да се обърна към съда. Наистина, нима крадецът не бива да лежи в затвора? Това е в случай на пътнотранспортно произшествие. Ами ако ме извикат в прокуратурата по дело за подготовката на покушение срещу конкурент? Представяте ли си какво ще има във вестниците и до какво ще доведе?

— Щеше да торпилира вашето назначаване за заместник-министър на финансите?

— Съвсем вярно, Сергей Сергеевич. Можеше. А в такива дела не бива да се рискува.

— Но и да простите на шантажиста — също не е във ваш стил.

— А кой ви е казал, че съм му простил? Казах, че имам други методи за защита. И те, драги ми господине, са не по-малко ефективни от вашите.

При проучването на това дело ми се беше появил още един въпрос и аз се бавех, без да се реша да го задам.

— Е, какво има? — окуражи ме Буров. — Разговаряме откровено.

— Скоро след процеса срещу Калмиков следователят, който е водел делото му, бил убит. Знаете ли за това?

— Разбира се — кимна Буров. — Винаги разполагам с пълната информация. Абсолютно пълна. Без това не тръгвам към проблема. Той е бил убит през нощта на Рязанското шосе, на петдесет километра от Москва. Застреляли са го в купето на неговото беемве. Ще ви кажа и повече. Колата му е купил Мамаев. Във всеки случай парите за нея са преведени от сметките на „Евро Аз“. Знам за какво си мислите. Не, уважаеми господине, това не са моите методи. Никога не си го изкарвам на изпълнителите.

— Защо сте ходили при Калмиков в колонията?

— И това ли знаете? Значи знаете и защо.

— Защо сте летели лично, а не сте пратили някого?

— Ще ви дам един добър съвет, Сергей Сергеевич. Важните неща не бива да се доверяват на никого.

— Документите, които сте показали на Калмиков в лагера, менте ли бяха? За това, че сте откупили от Мамаев апартамента на жена му?

— Апартаментът сега й принадлежи напълно — отбягна той прекия отговор.

— Вие ли й го купихте?

Буров известно време мълча, като засукваше връхчетата на мустачките си. После попита:

— Открихте ли кой е изпратил седемдесетте хиляди за апартамента?

— Не.

— Много ще се учудите, когато научите. Много, уважаеми господине.

— Казаха ми, че като заместник-министър на финансите сте помагали на Мамаев, подкрепяли сте проектите му. Вярно ли е?

— А защо не? Той има сериозен бизнес. Ръководи го умело. Сега реализира успешно проект, свързан с нефта. Много перспективен проект. В Русия няма много такива бизнесмени. Защо да му преча? Това не би било патриотично.

— Тогава защо ви е нужно Калмиков да го убива?

— От къде на къде решихте, че ми е нужно? — учуди се Буров, както ми се стори, съвсем искрено.

— Не е ли така?

— Не.

— Калмиков е разбрал така задачата си.

— Правилно я е разбрал.

— Но аз не ви разбирам.

— А би трябвало, това е близо до професията ви. Вие ще започнете ли да заплашвате някого с незареден пистолет?

— Не.

— А защо? Защото заплахата ви ще бъде празна. И този, когото заплашвате, ще го почувства. Пистолетът трябва да бъде зареден, ако искате да постигнете желания резултат. Дори да не искате да стреляте. Калмиков трябва да знае, че ще убие Мамаев. Но това въобще не значи, че искам смъртта му. Би било прекалено просто, нехуманно и икономически нецелесъобразно.

— Тогава какво искате?

— Виж, това вече няма да ви кажа. Защо всъщност така ви вълнува съдбата на Мамаев?

— Не ме вълнува съдбата на Мамаев. Вълнува ме съдбата на Калмиков. Извадете го от играта.

— Не, уважаеми господине, няма да го направя.

— Тогава аз ще го направя.

— По какъв начин?

— Ще дам тази папка на Мамаев.

— И Калмиков ще влезе в затвора.

— Но не за убийство. И не за подготовка на убийство. Нека влезе. Няма да лежи дълго.