Джон Донахю - Сенсей

Арт погледна Мики и беззвучно произнесе: „Локуат?“ Мики само сви рамене.

— Раните изглеждат съвместими с типа поражения, които могат да се получат, когато двама души водят двубой с дървени мечове — обясних аз.

— Как се сети за счупването на ключицата? — попита ме Арт.

— Увисването на рамото е лесно забележимо — отговорих, разпръснах снимките и посочих с пръст: — Това е лесна за счупване кост, ако бъде ударена в правилното място. При кен-джуцу — изкуството за бой с мечове — има типичен удар, чийто замисъл е именно такъв. Нарича се кеса-гири . Означава разсичане на шалче .

— Това не би ли трябвало да се отнася до разсичане на гърлото? — Арт прелистваше доклада на съдебния лекар и търсеше подробности, които можеха да подкрепят или опровергаят моята интерпретация.

Поклатих глава:

— Будистките монаси носят голям шал, минаващ от лявото рамо диагонално по тялото. Ударът би трябвало да следва тази линия.

— Страхотно.

— Ами, да. Това е основна техника и ако я изпълниш с острие, можеш да разсечеш някого на две. Нанесен с дървен меч, ударът вероятно ще счупи ключицата. Сега… ако Райли е бил ударен зле и в дясната китка — отбелязах аз и погледнах Арт, за да се уверя, че ме слуша внимателно, което той потвърди с кимване, — тогава той би изпитал затруднения да борави с меча. Необходими са две ръце, за да се държи стабилно. Със счупена ключица Райли би се оказал в много тежко положение. Истински меч може да се върти и с една ръка, но при бокен това е неефективно.

— Та, какво искаш да ни кажеш с това? — попита Мики.

— Предполагам, че нашият човек е имал двубой с някого и е използвал дървен меч. Убиецът може да е използвал меч, тояга или кое да е от многото сходни на тях оръжия, но както изглежда, това е бил човек с добра техника.

— Двубой? — недоверчиво ме изгледа Арт.

В този момент Мики загря. Той посочи Арт и щракна с пръсти.

— Точно така, точно така. Боби Кей не беше далеч от истината. Райли е бил изработен и е пуснал убиеца, за да си премерят силите. Защо иначе ще идва на дежурство с меч?

— Може би — съгласи се неохотно Арт и ме погледна: — Този Райли изобщо беше ли в курса на нещата? — Потвърдих с кимване. — Окей… значи не е бил девственица. — После се замисли и добави тихо, сякаш говореше на себе си: — Значи е знаел за какво става дума. Известно му е било основното правило при оръжията.

— И кое е то? — не се стърпях аз.

— Обратно на онази азиатска дивотия, която ви втълпяват, че „по-малко значи повече“ — обясни Мики, — при оръжията „повече значи повече“.

— Или — уточни Арт — казано малко по-елегантно: „Не вземай нож на дуел с револвери.“ Така че ако Райли е взел със себе си тояга…

— Нарича се бокен — поправих го.

— Добре де, няма значение — сряза ме Мики.

— … значи го е направил с цел. Райли е знаел, че някой ще дойде, и е знаел, че ще има нужда от меча.

— Само че си е намерил майстора — продължи мисълта Мики. — Бум тук, фрас там и останалото е история.

— Само че какъв е мотивът? — недоумяваше Арт.

— Мамка му, бих се радвал, ако ставаше дума за кражба — въздъхна Мики.

— Да — съгласи се Арт, — но ако става дума за взлом, при който се е наложило да се очисти единственият свидетел, цялата история с мечовете нещо издиша, нали така?

— Според мен се съгласихме, че не може да става дума за кражба — обадих се и това привлече погледите на Арт и Мики върху мен.

— Работата е там, Конър — обясни Арт, — че в реалния живот мотивите обикновено са миш-маш от разни неща.

Свих рамене и продължих:

— Може би убиецът се, е интересувал от самия двубой. Така че изобщо не може да се говори за взлом, който се е развил не по плана. Може би убиецът е получил точно онова, за което е отишъл.

Идеята им се видя трудносмилаема. След минута мълчание Арт погледна Мики:

— Бърк, твоите роднини са големи образи.

— Виж — напомних му аз, — онзи, който го е направил, е отлично трениран. А от онова, което съм чувал за него, Райли е бил доста добър.

Мики извъртя поглед към снимките:

— Май не чак толкова добър, колкото си е мислил.

— Никой не е толкова добър, колкото си мисли, че е — заключи Арт.

Арт, естествено, не се бе срещал с Ямашита, така че оставих коментара му да мине.

— Освен това, ако някой е използвал Райли, за да се вмъкне в „Домът на самурая“ с идеята да направи обир, а в плана е влизало да го убие, тогава нямаше ли да вземе със себе си нещо, по-смъртоносно? — изтъкнах аз.