Джон Донахю - Сенсей

— Ами то май точно така е постъпил — отбеляза Арт и хвърли многозначителен поглед на снимките. Имаше право, защото така или иначе Райли беше мъртъв.

Върнах се на идеята си за убийството.

— Искам да кажа, че този човек щеше да донесе със себе си истинско оръжие, Арт, а не дървено копие на средновековна антика от шестнайсети век от другия край на света. Защото с тези неща да убиеш някого се свежда до това да го смажеш от бой. Вижте го как лежи. — И двамата се вторачиха в снимките. — Райли беше добър боец. Ако можехте да избирате, щяхте ли да се изправите три рунда срещу него?

Мики поклати глава:

— Не бих си го помислил и в най-безумния си ден. Не дори във върха на силите си.

Арт се засмя:

— Че ти имал ли си някога такъв?

— По-сериозно, момчета.

— Не… прав си. — Арт присви очи, облегна се на стола си и помисли, преди да продължи: — Типичният начин на действие би бил да се проникне посред нощ, да се вземе онова, за което е дошъл, после да посочи в ъгъла и невинно да попита: „Ей, Райли, какво е онова там?“ Райли се обръща да види и бам!… Деветмилиметров куршум в тила. Фасулска работа.

— Малко е жестоко по отношение на този мокет — отбеляза Мики.

Двамата се спогледаха, явно осъзнавайки редицата нови възможности.

— Ако основният мотив е била кражбата, каква би била в такъв случай… методологията? — бях зърнал нездравия блясък в очите на брат ми и исках да изпреваря поредното им заиграване.

— Влизаш и излизаш — отговори Мики.

Арт не пропусна да се намеси:

— Но тук извършителят избира момент от времето, когато някой присъства. И тази история с… двубоя — погледна ме.

— В съдебномедицинския доклад се казва, че него просто са го пребили. Колко според теб е продължило това?

— Трудно е да се каже — замислих се. — Теоретично би могло да свърши доста бързо. Зависи от степента на уменията им.

— Бил ли е Райли много силен в бойните изкуства? — настояваше той.

— Беше доста добър — признах аз.

— По ръцете и гърдите има много синини. Изглежда като че ли жертвата енергично се е съпротивлявала — подчерта Арт. — Значи едва ли е паднал бързо. — Той поспря и се загледа в една от снимките. — Разполагаме и с доклад от психиатър. — Погледна ме и побърза да отговори на незададения ми въпрос: — Имаме на разположение голяма група съдебни психиатри. При убийства като това ги използваме за изграждане на профил.

— Някаква практическа полза? — скептично се осведомих аз.

Арт примижа и погледна към стената, но имах впечатлението, че фокусираше погледа си върху нещо в далечината.

— Зависи от случая — неопределено отговори той.

Мики не издържа:

— Мога да ти кажа, че са истински досадници.

Арт просто прочете на глас извадки от доклада в ръцете си:

— „В конкретния случай — заключава докторът — става дума за извършено по сложен начин убийство. Отнело е известно време. Било е внимателно обмислено и безукорно изпълнено: сложната методология, привидното отсъствие на мотив, почти ритуалната обстановка. И макар самоличността на убиеца да не може да бъде установена…“

— Е, това вече ще направи сензация във вестниците — ехидно подметна Мики.

Но Арт невъзмутимо продължаваше:

— „… профилът подсказва мъж, на възраст между двайсет и една и четиридесет.“ — Той отново ме погледна: — Такъв е профилът на повечето убийци, Конър. Дотук поне тези момчета не ме впечатляват с нищо. — Той сканира с поглед следващия лист. — Охо, тук има още: „Убиецът е интелигентен, вероятно високоинтелигентен…“

— За разлика от написалия този доклад — насмешливо каза брат ми.

— „… не се откроява в тълпата. Тих, вежлив… може би дори непринуден.“

Погледнах първо единия, след това другия, за да видя реакцията им, но те изглеждаха сякаш бяха чели това много пъти.

— Аха! — отново възкликна Арт. — Ето тук… „Някъде в миналото на този човек… може би в неговото детство… поведенчески реакции от този тип се генерират в отговор на събития в живота… систематично насилие под някаква форма… често сексуално.“

— Боже Господи, добре, че са го включили. Вече започвах да се безпокоя — обади се отново Мики.

— Има и още, Мик. Нека да видя… „Дълбоко стаяваното чувство на несигурност… създава патологична нужда да се упражни контрол. Колкото по-силно е желанието, толкова по-енергична е реакцията.“ — Той пак вдигна поглед: — Тези шегаджии като чуят за сериен убиец, и получават истински оргазъм — обясни Арт.

— Започвам да си създавам същото впечатление — съгласих се аз.