Джон Донахю - Деши

Докато в главата ми се въртяха подобни мисли, Старк ме препъна и установих, че падам. Инстинктът ти е да се противопоставиш, но има по-дълбока и по-вярна последователност от рефлекси и Ямашита ми бе помогнал да я събудя у себе си. Така че се оставих да падна и с превъртане се измъкнах част от секундата преди последвалия удар на противника ми. Озовах се на колене и моментално се извъртях, за да съм с лице към него. Държах бокена напречно, за да блокирам удара в главата ми.

— Спрете! — прогърмя като гръмотевица глас до нас. Беше Ямашита, извън себе си от възмущение.

Изправих се, дишах тежко. Старк неохотно отстъпи, енергията му бавно се разреждаше. Ямашита освободи класа. Учениците не говореха много, но се отдалечиха на групички, като коментираха шепнешком.

Ямашита заговори със стиснати устни:

— Какво означава това? Бърк, разчитах да проявиш отговорност. Трябваше да обучаваш тези хора. А не да се занимаваш с… акробатика. — Неизреченото послание в очите му беше, че не е трябвало да допускам моментното разсейване. В неговите очи се бях провалил.

Тогава проговори Старк. На мен:

— Ако мислиш, че това беше нещо, изчакай да дойде Кита с най-добрите си хора. — И той дишаше тежко, но се бе овладял. След това добави с глас, в който имаше и предупреждение, и желание да ме обиди: — Не трябваше да идваш, Бърк.

— Идиот — излая моят учител и се обърна към него. — Ти не знаеш какъв е залогът. — Старк пребледня пред гнева на Ямашита, но беше достатъчно съобразителен да не проговаря. — Ти гледаш нещата, но не ги виждаш — изсъска сенсей. — Върви. И се замисли дълбоко. Времето ти наближава.

— Време за какво? — осмели се да попита Старк.

— За решения — каза Ямашита и ни заряза, където бяхме.

Пристигането на Кита бе ознаменувано с тържествени фанфари. Сред персонала на Ямаджи изведнъж настъпи оживление и макар никой да не го бе видял, плъзна слухът, че е тук. Слязох бързо долу, за да кажа на Мики, но това, което говорят за полицаите, се оказа вярно — те никога не са налице, когато ти трябват. После опитах да му се обадя, но в планината клетъчният му телефон беше извън обхват. Накрая позвъних в участъка му и помолих да му предадат съобщението по някакъв начин.

По-късно следобед в сградата за заседания имаше прием. В единия край на подиума се подредиха старшите инструктори, Ямашита бе сред тях. Коленичих зад него. От двете ми страни имаше други старши ученици, всеки зад своя сенсей. Срещу нас бяха последователите на Кита — група сериозно изглеждащи и все пак развълнувани мъже в черно. Участниците в гасшуко бяха публика вдясно от нас; възбуденият им шепот изпълваше залата. Докато чакахме, влязоха Чангпа и неговият кортеж и заеха почетното място на подиума.

Зърнах Сара Клайн и се измъкнах, за да се видя с нея. Заедно с другите кюдоки тя чакаше появата на Кита и ме забеляза едва когато застанах до нея. Сериозното й лице разцъфна в усмивка.

— Бърк! — И протегна ръка да ме докосне.

— Да излезем навън — казах. Беше опасно връзката ни да придобива публичност и се надявах срещата ни да остане незабелязана в общата възбуда. Сара се разтревожи, но кимна и ме последва през тълпата. Не беше трудно — повечето хора търсеха начин да влязат в залата, а не да излязат от нея.

Заведох я зад ъгъла, встрани от оживлението край главния вход.

— Не очаквах, че… — започна тя, но аз я прекъснах.

— Виж, Сара. Искам да внимаваш. Тук стават опасни неща.

Очите й се разшириха.

— Свързани с убийствата?

Кимнах.

— Кита е замесен по някакъв начин.

— Кита?

— По-тихо — настоях аз и хвърлих бърз поглед да се уверя, че никой не ни наблюдава. Дотук добре. — Не съм сигурен какво точно става, но мистериозната инка доказва, че Кита е измамник. — Сара вече се бе убедила от настойчивия ми шепот, че не бива да ме прекъсва. Изслуша ме внимателно, докато набързо й описвах Хан и вероятното му участие в убийствата. — Видиш ли този човек, махни се бързо и веднага съобщи на брат ми Мики. Той ще е някъде наблизо.

Тя леко ме докосна по ръката.

— Никога не съм виждала брат ти, Конър. — Гласът й беше тих и спокоен.

— Прилича на мен, но е по-висок и по-слаб. Има мустаци. Бял кичур в косата. Ще го намериш някъде около рецепцията.

Тя се усмихна и видях в очите й какво си мисли, докато чуваше описанието.

— Не искам никой да ни вижда заедно — обясних й. — Това може да се окаже много опасно за теб.

— Но какво знам аз? — попита тя.