Джон Хокс - Странникът

Видя до контейнера за боклук една проскубана метла, отчупи дръжката и тръгна към Мая. Щом го видя, тя застина и наведе импровизираното си оръжие.

— Взел съм няколко урока по кендо, но ти, изглежда, си майстор — каза той. — Имаш ли нужда от спаринг-партньор?

— Арлекините никога не се бият със странници.

— Може и да не съм странник, нали? Има и такава вероятност. — Гейбриъл развъртя дръжката на метлата. — А и това не е точно меч.

Стисна дръжката с две ръце и атакува. Мая парира с лекота и замахна отляво. Подметките на мотористките му ботуши застъргаха по бетонния правоъгълник. За пръв път почувства, че Мая се отнася с него като с равен. Дори се усмихна, когато той блокира атаката й и опита да я изненада с неочакван удар.

Когато влязоха в Невада, стана горещо и Гейбриъл свали шлема си и го хвърли във вана. Сложи си слънчеви очила и подкара с рев пред Мая. Тя гледаше как вятърът развява фланелката му. Завиха на югоизток и се насочиха към река Колорадо и брода през Дейвис Дам. Червени скали. Кактуси. Вълни горещ въздух, трептящи върху черния асфалт. Близо до град Сърчлайт Мая видя поредица написани на ръка табели край пътя.

„ПАРАДАЙЗ ДИНЪР. ПЕТ МИЛИ. ЖИВИ КОЙОТИ! ПОКАЖЕТЕ ГИ НА ДЕЦАТА! ТРИ МИЛИ. ПАРАДАЙЗ ДИНЪР. ЯЖТЕ!“

Гейбриъл махна с ръка — да закусим! — и когато се появи „Парадайз Динър“, сви към прашния паркинг. Закусвалнята беше с плосък покрив, приличаше на товарен вагон с прозорци. На покрива имаше монтиран огромен климатик. Мая метна ножницата през рамо, слезе от вана и внимателно огледа сградата, преди да реши дали да влезе. Преден вход. Заден вход. Очукан червен пикап беше паркиран отпред, имаше и още един — с каравана — отстрани.

Гейбриъл разкърши рамене, махна към меча и каза:

— Едва ли ще ни потрябва. Ще хапнем нещо за закуска, Мая. Това не ти е Третата световна война.

Тя се видя през очите на Гейбриъл. Арлекинска лудост. Вечна параноя.

— Баща ми ме е учил винаги да нося оръжие.

— Отпусни се де. Всичко ще е наред. — И тя видя по нов начин лицето му, очите му и кестенявата му коса.

Извърна се, пое дълбоко дъх и остави меча във вана. Не се тревожи, каза си. Нищо няма да се случи. Но все пак провери двата ножа под ръкавите си.

Койотът беше в клетка до входа на ресторанта. Лежеше на осеяния с изпражнения бетон и се задъхваше от жегата. Мая за пръв път виждаше койот. Приличаше на помияр с вълча глава и зъби. Само тъмнокафявите му очи бяха диви и ги гледаха напрегнато.

— Мразя зоологическите градини — каза Мая. — Те са затвори.

— Хората обичат да гледат животни.

— Обичат да убиват дивите същества или да ги затварят в клетки. Това им помага да забравят, че и те са затворници.

Ресторантът бе дълъг и тесен, със сепарета до прозорците, бар с високи столчета и малка кухня. До предната врата имаше три игрални автомата, изрисувани с крещящи цветове. Циркът на джакпота. Големият победител. Щастлив шемет. Двама мексиканци с каубойски ботуши и прашни работни дрехи седяха на бара и ядяха бъркани яйца и царевични питки. Млада сервитьорка с изрусена коса и престилка изсипваше една бутилка кетчуп в друга. Възрастен мъж с уморени очи и рядка брада надникна през прозорчето към кухнята. Готвачът.

— Сядайте, където искате — каза сервитьорката и Мая си избра най-добре защитеното място — последното сепаре, обърнато към входа. Седна, втренчи се в приборите на пластмасовата маса и се опита да си представи помещението. Добро място за спирка. Двамата мексиканци изглеждаха безвредни. Можеше да види всяка кола, която се приближеше по пътя.

Сервитьорката им донесе две чаши леденостудена вода и изчурулика с тънкото си гласче:

— Искате ли кафе?

— Портокалов сок — каза Гейбриъл.

Мая се изправи.

— Къде е тоалетната?

— Трябва да излезете отвън и да заобиколите. Обаче е заключена. Елате, ще ви заведа.

Сервитьорката — на табелката на гърдите й пишеше „Кати“ — я заведе зад ресторанта до небоядисана врата, заключена с катинар на синджир. Не спираше да дърдори, докато търсеше ключа из джобовете си.

— Татко се тревожи, да не би да му откраднат тоалетната хартия. Той върти всичко тук — готви, мие чиниите и така нататък.

Отключи и светна лампата. Вътре беше пълно с кашони с консерви и други провизии. Кати се огледа, провери дали има хартия и избърса мивката. После каза:

— Гаджето ти е много готино. И на мен ми се иска да обикалям по пътищата с такъв готин пич, обаче съм закотвена в „Парадайз“, докато татко не го продаде.