Джон Хокс - Странникът

— Това са глупости!

— Моля те, Майкъл, не ми губи времето с лъжи. В момента те наблюдават на инфрачервен скенер. Лорънс казва, че пулсът ти се е ускорил, имаш повишена кожно-галванична реакция и топлинни сигнали около очите. Което ме връща на първоначалния въпрос: ще ме нападнеш ли, или ще избягаш?

— Защо искахте да убиете баща ми?

Наш се вгледа изпитателно в лицето му и каза по телефона:

— Не се тревожи. Мисля, че отбелязваме напредък. — Затвори и пусна телефона в джоба си.

— Баща ми престъпник ли беше? — попита Майкъл. — Откраднал ли е нещо?

— Да се върнем на Паноптикона. Моделът работи перфектно, ако никой не напуска сградата. Спира да работи, ако някой може да отвори вратата и да излезе от системата.

— Баща ми можел ли е да направи подобно нещо?

— Да. Такива като него ние наричаме „странници“. Баща ти е бил в състояние да насочи нервната си енергия извън тялото си и да пътува в различни реалности. Нашият свят е Четвъртият свят. Има прегради, които човек трябва да премине, за да влезе в другите светове. Не знаем дали баща ти ги е изследвал всичките. — Наш погледна Майкъл право в очите. — Способността да напускаш този свят явно се предава генетично. Вероятно и ти го можеш, Майкъл. Двамата с Гейбриъл може би владеете силата.

— Вие сте Табулата?

— Това име използват враговете ни. Както ти казах, ние се наричаме Братството. Фондация „Евъргрийн“ е обществена институция.

Майкъл се вгледа в питието си, опитваше се да си изработи стратегия. Още беше жив, защото искаха нещо. Вероятно и ти го можеш, Майкъл. Да. Това беше. Баща му беше изчезнал и на тях им трябваше странник.

— Всичко, което знам за фондацията ви, е от рекламите по обществените телевизии.

Наш стана и отиде до прозореца.

— Членовете на Братството са безкористни идеалисти. Искаме най-доброто за всички: мир и благоденствие. Единственият начин да постигнем тази цел е да установим обществена и политическа стабилност.

— Значи ще поставите всички в гигантски затвор?

— Нима не разбираш, Майкъл? В днешно време хората се страхуват от света, който ги заобикаля, и този страх лесно се разпалва и поддържа. Хората искат да бъдат в нашия виртуален паноптикон. Ще ги пазим като добри пастири. Ще бъдат наблюдавани, контролирани, защитавани от неизвестното. Освен това изобщо няма да усетят, че са в затвор. Винаги има нещо, което да им отвлече вниманието. Война в Близкия изток. Скандал със знаменитости. Световната купа или Суперкупата. Наркотици, нелегални и с лекарско предписание. Реклами. Нови хитове, смяна на модата. Страхът може да накара хората да влязат в нашия паноптикон, но ние добре ще ги забавляваме вътре.

— И ще убивате странници.

— Както вече казах, това е остаряла стратегия. В миналото реагирахме, както тялото реагира на различни вируси. Всички основни закони са написани на различни езици. Правилата са ясни. Човечеството просто трябва да се научи как да се подчинява. Но винаги, когато дадено общество се доближи до някаква степен на стабилност, се появява странник с нови идеи и желание да промени всичко. Докато богатите и мъдрите се опитват да издигнат огромна катедрала, странниците постоянно подкопават основите — предизвикват проблеми.

— Е, и какво се е променило? — попита Майкъл. — Защо не ме убихте?

— Учените ни започнаха работа по нещо, наречено „квантов компютър“, и стигнаха до неочаквани резултати. Няма да ти разкрия всички подробности тази вечер, Майкъл. Трябва да знаеш само, че странникът може да ни помогне да постигнем невероятен прелом в технологията. Ако проектът „Преминаване“ се окаже успешен, историята ще бъде променена завинаги.

— И искате от мен да стана странник?

— Да.

Майкъл стана и се приближи към генерал Наш. Беше успял да се съвземе от стъписването, породено от инфрачервения скенер. Вероятно тези хора можеха да отчетат пулса му и телесната температура, но това нямаше да промени нищо.

— Преди няколко минути казахте, че вашата организация е нападнала семейството ми.

— Нямам нищо общо с това, Майкъл. Можем само да съжаляваме за инцидента.

— Дори да се съглася да забравя за миналото и да ви помогна, това не означава, че е възможно. Не знам как да „странствам“ където и да било. Татко ни научи само как да се бием с мечове от бамбукови пръчки.

— Да, знам. Виж обаче изследователския ни център. — Наш махна с ръка и Майкъл погледна през прозореца. Прожектори осветяваха добре охраняваните сгради. Кабинетът на Наш се намираше на последния етаж на модерна офис сграда, свързана с три други постройки чрез покрити коридори. По средата на правоъгълника имаше пета сграда, която приличаше на бял куб. — Ако имаш заложбите на странник, ние разполагаме с хората и нужната техника, за да се сдобиеш със силата. В миналото странниците били обучавани от жреци еретици, проповедници разколници и равини от гетата. Цялото обучение било изпълнено с религиозна вяра и мистицизъм. Понякога не давало резултати. Както виждаш, в нашата операция не сме оставили нищо на случайността.