Джон Хокс - Странникът

Спря до откритата естрада. Трябваше ли да бяга от тях? Имаше ли начин да избяга? Чу рев на двигател, свистене на гуми и видя фарове. Когато колата наближи, видя, че е старовремско такси със светнала жълта табела на покрива. Клаксонът изсвири и колата спря до бордюра. Шофьорът свали страничното стъкло и се ухили. Беше Майкъл.

— Скачай вътре! — изкрещя той.

Гейбриъл се навря в колата и брат му направи едно кръгче на площада, надуваше клаксона и гонеше призраците. Зави по една улица и даде газ.

— Точно се бях качил на покрива на сградата, поглеждам надолу и те виждам на площада.

— Откъде намери таксито?

— Докато тичах по улицата, отнякъде изникна таксиметров шофьор. Кльощав старец, непрекъснато ме питаше дали съм „нов“ — каквото и да значи това. Изхвърлих го от таксито, забих му един в носа и подкарах колата. — Майкъл се разсмя. — Не знам къде сме, но едва ли ще ме арестуват за кражба на кола.

— Във Втория свят на гладните призраци сме.

— Звучи логично. Влязох в една закусвалня, в сепаретата седяха четирима души. Нямаше никаква храна. Само празни чинии.

Майкъл рязко завъртя волана.

— Побързай! Трябва да влезем в сградата, преди някой да ни е видял.

Слязоха от колата. Майкъл държеше меч: върху дръжката му беше инкрустиран златен триъгълник.

— Откъде взе това? — попита Гейбриъл.

— От приятели.

— Това е талисман.

— Знам. Добре е да ходиш въоръжен по такива места.

Забързаха към една четириетажна сграда с гранитна фасада. Широката врата беше от тъмен метал и беше разделена на квадрати с барелефи на житни класове, ябълки и други неща за ядене. Майкъл дръпна вратата и се вмъкнаха вътре. Минаха по дълъг коридор без прозорци, с наредени шахматно черни и бели плочки по пода и лампи, висящи на вериги от тавана. Майкъл затича и спря пред врата с надпис „Библиотека“.

— Успяхме. Това е най-безопасното място в града.

Гейбриъл последва брат си в стая на два етажа, с витражи по прозорците на едната стена. Всички стени бяха опасани с дървени полици, натъпкани, с книги. Имаше стълби на релси и тясна пътека на пет метра височина, която осигуряваше достъп до още няколко реда рафтове. В средата имаше тежки дървени столове и маси за четене, покрити със зелено сукно. Лампи, направени от тъмнозелено стъкло, осветяваха масите. Библиотеката навя на Гейбриъл мисли за история и традиция. Какви ли мъдри книги можеха да бъдат открити на това място?

Майкъл се държеше така, сякаш той е библиотекарят.

— Хубаво е, нали?

— Никой ли не идва тук?

— Естествено. Защо да идват?

— За да четат книги.

— Няма начин. — Майкъл избра една дебела книга с черна кожена подвързия и я подхвърли на брат си. — Увери се сам.

Гейбриъл отвори книгата и видя само празни страници. Остави я на масата и издърпа друга книга от полицата. Празни страници. Майкъл се разсмя.

— Прегледах Библията и речника. Всичко е празно. Хората, които живеят тук, не могат нито да ядат, нито да пият, нито да четат. Обзалагам се, че не могат и да правят секс, както и че не могат да спят. Ако това е сън, значи определено спада към кошмарите.

— Не е сън. И двамата сме тук.

— Точно така. Ние сме странници. — Майкъл кимна и пипна брат си по ръката. — Тревожех са за теб, Гейб. Радвам се, че си добре.

— Татко е жив.

— Как разбра?

— Бях на едно място, наречено Нова хармония, в Аризона. Преди осем години баща ни се е запознал с едни хора и ги е вдъхновил да основат комуна и да живеят свободно, извън Мрежата. Може да е в нашия свят, в този тук — навсякъде.

Майкъл крачеше напред-назад между масите за четене. Избра една книга, сякаш тя можеше да му даде отговор, после я хвърли настрани.

— Добре — каза той. — Татко е жив. Това е интересен факт, но няма никакво значение. Трябва да се съсредоточим върху сегашния ни проблем.

— И той е?

— В момента тялото ми лежи на една маса в изследователски център близо до Ню Йорк. Ти къде си, Гейб?

— В един изоставен църковен лагер в Малибу Хилс.

— Заобиколен ли си от пазачи?

— Разбира се, че не.

— Когато се върна в нормалния свят, ще им кажа къде си…

— Ти луд ли си? — Гейбриъл пристъпи към брат си. — Заловен си от Табулата. Същите хора, които нападнаха къщата ни и я изгориха до основи.

— Знам, Гейб. Един мъж, Кенард Наш, ми обясни всичко. Но това е минало. Сега имат нужда от странник. Установили са контакт с по-развита цивилизация.

— Какво значение има това? Искат да унищожат всяка форма на лична свобода.