Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Искаш да кажеш, че Ръкописите от Мъртво море са също част от всичко това, така ли?!

„Забави малко темпото, Tec! Плашиш го!" - каза си тя. Обаче вече не можеше да се владее.

- Един от тези ръкописи споменава за огромни количества злато и други ценности, заровени под основите на храма - както се твърди, двадесет и четири купчини. Но наред с това се говори и за някакво по-особено съкровище. Какво е било то? Никой не знае. Би могло да бъде всичко.

- Добре де, а къде се вписва във всичко това историята за Покрова от Торино? - попита Райли.

В продължение на няколко секунди тя обмисляше съвсем сериозно въпроса му. После, усетила неприкрития сарказъм, тя се ядоса, но успя да се овладее и да се усмихне снизходително.

- Като че ли не вярваш на нито дума от онова, което ти разказах, а?

Райли вдигна отбранително ръце и изрече:

- Много се извинявам! Моля те, продължавай!

Tec продължи:

- Та на тези деветима обикновени рицари била дадена част от двореца с конюшни, които можели да поберат най-малко две хиляди коня. Откъде накъде подобна щедрост от страна на Балдуин?!

- Де да знам. Може да е бил човек с напредничаво мислене. Или е бил запленен от тяхната отдаденост на каузата.

- Точно там е проблемът — отбеляза компетентно тя. - На този етап те все още не са сторили нищо. Кралят просто им предоставя тази огромна площ - ей така, без нищо! И какво прави тогава нашата великолепна деветка? Да не би да смяташ, че веднага се заемат да извършват героични дела и да помагат на поклонниците да достигат по-лесно до крайната си цел? Нищо подобно! Те прекарват първите девет години от престоя си там, затворени в храма! Въобще не си показват носовете навън. Нито излизат, нито приемат нови членове. Просто си стоят вътре, здраво заключили вратите. В продължение на девет години... Най-широко разпространената хипотеза по случая, която лично аз също поддържам, е, че всъщност целта им е била да копаят в основите на храма. Да търсят нещо, което е било скрито там.

- Нещото, което жреците са скрили от легионите на Тит преди цели хиляда години?

Tec усети, че най-сетне е успяла да го накара да се замисли сериозно.

- Именно! - потвърди със светнал поглед тя. - Истината е, че в продължение на цели девет години те се снишават. И после, съвсем внезапно, с гръм и трясък излизат на сцената на историята, радвайки се на благосклонното отношение на Ватикана! Вероятно там, под основите на храма, тамплиерите са открили нещо, което е принудило Ватикана да преклони глава пред тях и да ги дари с безусловната си подкрепа. А един от най-подходящите кандидати за подобна принуда е доказателството, че Исус е станал баща на едно-две деца!

- Чакай малко! - смръщи се Райли. - Искаш да кажеш, че те са изнудвали Ватикана? Аз си мислех, че са били Христови воини! Не смяташ ли, че по-логичният извод е те да са намерили нещо, което е зарадвало Ватикана до такава степен, че Църквата е решила да ги награди за откритието им?

- Ако нещата са стояли така, както казваш ти, не мислиш ли, че по-логичният ход би бил да обявят откритието си официално? - След този въпрос тя се облегна назад, очевидно леко объркана. - Да, знам, няколко парченца от пъзела все още липсват. Тамплиерите наистина са продължили да се бият за християнството в продължение на двеста години. Но все пак не можеш да не признаеш, че всичко изглежда твърде интригуващо! - Тук Tec отново замълча, погледна го и попита: - Е, какво смяташ? Намираш ли някакъв смисъл в моите заключения?

Райли обмисли отново цялата информация, която Tec така ентусиазирано му бе предоставила. Въпреки привидно нелепото звучене на някои части от нея, той не можеше просто ей така да я отхвърли. Въоръженият обир в „Метрополитън" безспорно подсказваше за нещо далеч по-заплетено - зад този привидно обикновен грабеж се криеше нещо по-дълбоко. Поне по този въпрос всички в екипа му бяха напълно съгласни.

Той отлично знаеше, че някои радикални екстремисти основават действията си на разнообразни митове и верски убеждения, как с течение на времето ги изкривяват и опорочават така, че да паснат на техните намерения, и как в крайна сметка му изгубват края и започват да вършат невъобразими поразии.

Възможно ли е точно в тази история да се съдържа връзката, която толкова им трябваше? Легендата за тамплиерите със сигурност беше превъзходна основа за подобни изкривявания на понятията.

Възможно ли е някой да е до такава степен бесен заради съдбата, сполетяла тамплиерите, да се идентифицира с тях дотолкова, че да започне да се облича като тях, а накрая да се опита да отмъсти на Ватикана и да намери загубеното им съкровище?