Реймънд Хури - Последният тамплиер

Беше оставил Ванс облегнат до пикапа, със завързани отзад ръце. Самото въже пък беше завързано за тойотата. Бързото претърсване на пикапа не разкри наличието на други оръжия, точно обратното - беше им предоставило някакви елементарни удобства под формата на малък газов котлон и няколко консерви. Не откриха и дрехи за преобличане. Очевидно засега двамата с Тес трябваше да останат с водолазните си костюми.

Райли се приближи до Тес, която бе застанала на брега на поточето, и коленичи, за да утоли така дълго мъчещата го жажда. После се настани на големия камък до нея. В съзнанието му се гонеха стотици страхове и тревоги, всеки един от тях опитващ се да излезе на първо място. Беше изпълнил задачата, заради която бе дошъл - сега единственото, което му оставаше, бе да отведе Ванс обратно в Съединените щати. Но като гледаше как стоят нещата, измъкването на затворника от тази държава нямаше да бъде никак лесно. Загинаха местни жители. Райли си представи неизбежните усложнения с турските власти, свързани с екстрадирането на Ванс. Но много по-важно от всичко бе първо да успее да измъкне и тримата от опасните планини и да ги закара обратно до безопасното крайбрежие. Който и да бе онзи, който беше стрелял по тях, очевидно бе от хората, които първо стрелят, а после задават въпроси, докато те бяха невъоръжени, нямаха радиостанция и се намираха извън обхвата на мобилните оператори.

Колкото и актуални да бяха притесненията му обаче, те бързо отстъпиха пред нещо по-голямо, което не му даваше мира. А от неуверения поглед в очите на Тес схвана, че тя също споделя неговите тревоги.

- Винаги съм се питала как ли се е чувствал Хауърд Картър, когато е открил гробницата на Тутанкамон - изрече по едно време тя.

- Все ми се струва, че се е чувствал по-добре от нас сега.

- Не съм убедена. Нали си спомняш, че му се е наложило да се справя с древно проклятие?

Лицето ѝ се озари за момент от неуверена усмивка, която повдигна за малко и неговото настроение. Но онова, другото, си стоеше упорито там. Онази камара тухли, тежаща в стомаха му. И нямаше никакво намерение да си заминава, така че той вече не можеше да си позволи да я игнорира. Трябваше на всяка цена да разбере в какво точно са се забъркали!

Стегна се, стана и се приближи към Уилям Ванс. Тес го последва. Райли приклекна до завързания учен, като провери въжето около китките му. Ванс го наблюдаваше мълчаливо. Изглеждаше необичайно примирен със ситуацията. Агентът се смръщи, като се питаше дали да го попита или не, но накрая реши, че не може да бяга повече от обяснението.

- Налага се да разбера нещо - изрече с леден глас той. - Когато каза „истината за тази измислица"... Какво точно имаше предвид? Какво, според теб, са скрили в главата на „Фалкън Темпъл"?

Професорът вдигна глава:

- Не съм напълно сигурен, но подозирам, че е нещо, което вие няма да бъдете в състояние да приемете много лесно.

- Нека аз реша дали ще го приема или не - сряза го Райли.

Ванс като че ли обмисли думите му и отвърна:

- Проблемът е, че като повечето вярващи и вие вероятно никога не сте се замисляли за разликата между вяра и факт, между Исус Христос от религията и истинския Исус от историята, между истина и... измислица.

Райли не се впечатли от присмеха, който долови в тона на професора.

- Не мисля, че някога ми се е налагало да се замислям.

- Но нямате нищо против и вярвате на всичко, което е в Библията, нали така? Искам да кажа, че вие наистина вярвате във всичките онези неща там, нали? В чудесата, че Той е ходил по водата, че Той е излекувал един слепец... И най-вече - че Той се е върнал от мъртвите?

- Разбира се, че вярвам!

По устните на професора заигра усмивка.

- Нека ви попитам тогава какво знаете за произхода на онова, което четете? Имате ли представа кой точно е написал Библията - онази, която ви е позната? Имам предвид - Новия завет?

Тук Райли като че ли позагуби увереността си.

- Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, нали?

- Точно така. Знаете ли как са създадени? Или по-скоро, нека ви попитам нещо по-важно - знаете ли, например, кога са написани?

- Нямам представа - отговори Райли и усети, че върху гърдите му се стоварва невидима тежест. - Нали са били Негови ученици, предполагам, че са ги написали малко след смъртта Му. Така ли е?

Ванс и Тес си размениха многозначителни погледи, а професорът се изсмя презрително.

- Не че съм особено изненадан от отговора ви - каза той, - но все пак си е удивително. Като се има предвид, че милиарди хора боготворят тези писания, че приемат всяка дума в тях като Негова мъдрост, че се изколват и затриват заради тях - и всичко това, без да имат и най-бегла представа откъде точно идват всички тези евангелия!