Реймънд Хури - Последният тамплиер

Два куршума изсвистяха покрай тойотата точно в мига, в който Райли се изравни с каросерията. Пикапът събори оградата и се понесе по неравния път. Райли увисна, краката му заораха в земята, а после се удариха в една издадена скала. През гръбнака му премина такава кошмарна болка, сякаш му бяха пъхнали нагорещен прът. Всяко мускулче в тялото му трепереше и той имаше чувството, че няма да издържи и всеки момент ще се пусне.

Но не можеше да го направи.

Тес беше в пикапа. Вдигна очи и забеляза някаква дръжка от вътрешната част на каросерията. Насъбра последните частици сила, която му беше останала, отблъсна се от земята и сграбчи дръжката с лявата си ръка. После се надигна бавно и се изтегли вътре.

Турчинът се беше снишил на дъното, сграбчил здраво пушката си, оглеждайки се трескаво на всички страни. Обърна се и видя как Райли се качва при него. Много уплашен, той насочи пушката срещу него, но агентът хвана здраво цевта, изви оръжието нагоре и след секунда усети изстрела и отката, когато човекът натисна спусъка. Райли извъртя крак и цапардоса турчина в слабините, а после се хвърли отгоре му. По време на схватката агентът забеляза нещо необичайно и надникна над кабината на пикапа.

На по-малко от стотина метра пред тях през пътеката беше паркиран бежов лендкрузър, който им блокираше пътя. Турчинът също го видя. Обаче пикапът не намали скоростта си. Ванс изобщо не възнамеряваше да се предаде така лесно. Райли надникна през задното прозорче на пикапа и очите му срещнаха очите на Тес. Тя грабчи дръжката пред себе си и се подготви за неминуемия удар.

Райли и турчинът също се хванаха здраво за капака на кабината. В този момент пикапът зави леко към ръба на пътеката, понесе се бясно по неравната, суха почва и се промуши между ръба на пропастта и паркирания ленд крузър, като се заби в задницата му. Разхвърчаха се стъкла и пластмаса, но пикапът продължи напред.

Райли се извърна назад, за да погледне към лендкрузъра. Стори му се достатъчно потрошен, за да не позволи на снайпериста да продължи след тях. Точно в този момент усети, че турчинът си дърпа пушката от ръцете му. Докато двамата продължаваха да се борят, пикапът стигна до язовирната стена и тойотата се понесе по бетонния път, насочващ се към другия край.

Вече изправен, Райли най-сетне успя да измъкне пушката от ръцете на турчина, но последният го сграбчи през кръста и го стисна силно. Прекалено близо, за да използва ефективно коленете си, агентът го срита в глезените. Захватът на турчина отслабна и Райли успя да го отблъсне. В този момент зърна вътре Тес, която се опитваше да хване ръцете на Ванс и да го накара да спре. Накрая хвана волана и пикапът се извъртя и се удари в оградата на стената.

Райли изпусна пушката, който се плъзна надолу към бетонния път, а оттам пое по спускащата се надолу язовирна стена. Турчинът я изгледа ужасено. Изпаднал в паника, той отново се хвърли върху него. Действащ по инстинкт, Райли се претърколи и вдигна крака, за да го изхвърли през каросерията на пикапа, който пак се удари в стената. Наемникът излетя навън, падна през оградата на стената и се понесе с ужасен вик надолу, към язовирната паст.

Вече бяха стигнали края на стената. Ванс извъртя волана към черния път, по който Райли и Тес бяха пристигнали днес. Докато подскачаха по неравните му коловози, Райли си даде сметка, че дърветата вече ги скриват от хълма, където се бе разположил снайперистът.

После потропа по капака на кабината. Професорът кимна в знак на съгласие и само след няколко секунди пикапът зави и спря.

65.

Райли протегна ръка, измъкна ключовете, а после слезе от пикапа и огледа щетите. Бяха се отървали леко. Като се изключеше пулсиращата болка в неговия крак, тримата се бяха разминали само с няколко охлузвания и натъртвания, а самата тойота, макар и със смачкана отпред броня, се държеше удивително достойно.

Вратата на шофьора се отвори с проскърцване и двамата с Тес излязоха от пикапа. Райли веднага забеляза, че и тя, и професорът са дълбоко разтърсени от преживяното. За Тес го беше очаквал, но не и за Ванс.

„Дали не сгреших за него?" - каза си той. Погледна го в очите и в тях съзря същата несигурност, която гризеше и него. „Той е точно толкова изненадан, колкото и аз!". Съвсем друго беше предполагал.

И състоянието му потвърждаваше нещо, което Райли бе почувствал още в мига, в който зърна Ванс в лодката насред язовира - че някъде нещо не се връзва. А първият изстрел, съборил едрия турчин в двора на Рюстем, бе изиграл ролята на червена лампичка, светваща в съзнанието на агента.