Реймънд Хури - Последният тамплиер

В главата на Тес се втурна спомена за коментара на онзи френски историк.

- Имаш предвид, че той е бил от Лангедок и е бил катар?

Изумен, Ванс повдигна вежди и я погледна, безспорно впечатлен.

- Браво! Написала си си добре домашното!

- Но не се връзва! - изтъкна Тес. - Нали те са заминали там, за да придружават християнските поклонници!

Все така усмихнат, макар и с леко засегнат тон, Ванс отговори:

- Те са се отправили натам с мисията да открият нещо, което е било загубено в продължение на хиляда години - нещо, което тогавашните върховни жреци са успели да скрият от легионите на Тит. Какво по-добро прикритие за мисията им, какъв по-добър начин да получат достъп до мястото, от което се интересували, от това да се престорят на фанатични привърженици на папата и всичките му мъртво родени кръстоносни походи?! Защото те не са били толкова глупави, че да се втурнат сляпо в битка срещу Църквата, преди да са успели да натрупат достатъчно власт и могъщество, за да отговорят по достойнство на подобно огромно предизвикателство!

Знайно е, че цялата история на Ватикана е изпълнена с безмилостно потискане и подчинение на всички, опитали се да поставят под съмнение тяхната единствена и истинска вяра - знае се, че цели села, включително жените и децата, са били безогледно избивани от армиите на папата, защото са се осмелявали да изповядват вяра, различна от християнството.

Тамплиерите са съставили план. За да успеят, те са се нуждаели от съответните оръжия и влияние. И почти са успели! Открили са онова, което са търсели! Ала онова, което не успели да предвидят, било, че не само те, но и всички християнски армии ще бъдат изритани от Светите земи, преди да имат възможността да стоварят решаващия си удар върху Църквата. И когато това станало - с падането на Акра през 1291 година - те не само изгубили своята властова база, но се простили и с най-ценното, което притежавали - оръжието, което им позволявало да изнудват Ватикана в продължение на двеста години. Изгубили го с потъването на галерата „Фалкън Темпъл". И от този момент нататък било само въпрос на време те да бъдат изтрити завинаги от лицето на земята. - Тук професорът кимна, после обгърна всички с блесналия си поглед и завърши: - Само че сега, ако имаме още мъничко късмет, може и да се окажем в състояние да завършим тяхната мисия!

Изневиделица тишината бе раздрана от оглушителен, ужасяващ гръм. Главата на един от турците, които придружаваха Ванс, избухна, а силата на удара запрати тялото му в другия край на двора, превръщайки го в безформена, кървава купчина.

64.

Райли инстинктивно се хвърли към Тес, но Ванс вече я бе прегърнал през кръста и я издърпваше на безопасно място, зад пикала. Докато се насочваше към укритието на паджерото, около Райли се посипаха още куршуми. Опита се да изолира ехото от рикошета им, за да се ориентира за мястото, от което идваха. Три куршума паднаха върху техния джип, пробивайки предния капак и разтрошавайки двигателя. Единият уцели и предната дясна гума. Агентът успя да определи приблизително позицията на снайпериста - на юг от тях, сред дърветата и безнадеждно далече за обсега на пистолета му.

Настана напрегната тишина.

След няколко секунди Райли надникна, за да оцени разрушенията. Очевидно джипът им вече не можеше да отиде никъде. Погледна към масичката, където доскоро седяха.

Слабият, оплешивяващ турчин се бе скрил зад нея и трепереше. Райли забеляза някакво движение встрани, близо до навеса. Оттам се показа Рюстем, сграбчил ловна пушка - поредното малокалибрено оръжие, което вероятно използваше да лови зайци.

Старецът застина на място, разглеждайки гората наоколо, опитвайки се да открие нападателите. Райли му помаха и се развика, ала преди старецът да успее да реагира, снайперистът изстреля още два куршума - единият рикошира от бетонните тръби, натрупани на земята, а другият попадна право в гърдите на стареца, като го заби в стената на навеса като парцалена кукла.

От позицията си зад джипа Райли видя как Ванс отваря вратата на пикапа, набутва вътре Tec, а после се качва и той. Професорът запали двигателя и включи на скорост. Хилавият турчин успя да се хвърли в каросерията на тойотата точно в момента, в който пикапът зави и се насочи към вратата на двора.

Райли нямаше друг избор. Не разполагаше и с време да си вземе пистолета от паджерото. Погледна нервно към гористия хълм пред тях и реши да рискува. Излезе зад джипа и се втурна след набиращия все по-голяма скорост пикап.