Реймънд Хури - Последният тамплиер

Всички тези евангелия разглеждат обичайните днес християнски вярвания, например непорочното зачатие и възкресението, като наивни измислици. И което е още по-страшно, те са напълно гностични, защото, макар да разказват за Исус и Неговите ученици, посланието, което предават, е - познавайки себе си на най-дълбоко ниво, човек опознава и Бога, което ще рече, че като търси в себе си източника на радостта, тъгата, любовта и омразата, човек открива Бога.

И което е най-важното, никъде в тях не се разказва за Мъките Христови!

В зараждането си християнското движение било нелегално. Но за да оцелее, то се нуждаело от структура. Подобно изобилие от евангелия заплашвало да го доведе до фатална фрагментарност. Нуждаело се от общ водач, което било почти невъзможно при толкова много общности, всяка със свои собствени вярвания и свое евангелие. Към края на II век започнало постепенното формиране на въпросната властова структура. Създадена била тристепенна йерархия от епископи, свещеници и дякони, които се вклинили в различните общности под претекст, че говорят от името на мнозинството, самоизживяващи се като избраните пазители на единствената и истинна вяра.

В никакъв случай не твърдя, че тези хора са били чудовища, жадни за власт - продължи Ванс. - Всъщност, били са изключително храбри, като се има предвид какво са се опитвали да направят. Много е вероятно да са били и искрено уплашени, че без определен набор от широко приети, строги правила и ритуали, цялото им движение постепенно ще замре и ще изчезне в небитието.

После обясни как по времето, когато да бъдеш християнин, означавало да рискуваш живота си, установяването на някакъв вид ред се превърнало в задължително условие за оцеляването на църквата. Около 180 година, под водачеството на епископа на Лион, Ириней, се наложила една-единствена, обединяваща гледна точка. Можело да има само една църква, само с един, точно определен набор от убеждения и ритуали. Всички останали гледни точки били отхвърлени като ерес. Доктрината им била напълно праволинейна. Тя постулирала, че извън рамките на истинската църква не може да има спасение; членовете ѝ трябвало да бъдат ортодоксални, което ще рече - „правилно мислещи"; и църквата трябвало да бъде католическа, което означавало - „универсална".

Всичко това изисквало автоматично и насилствено прекратяване на „домашното" производство на евангелия. Ириней решил, че истинските евангелия трябва да бъдат четири - изхождал от твърде странния за християнството аргумент, че тъй като имало четири посоки на света и четири основни ветрове, то и евангелията трябва да бъдат четири. Написал пет тома творения, озаглавени „Унищожението и събарянето на така нареченото познание, което е фалшиво", в което заклеймил повечето от съществуващите творби, определяйки ги като светотатство, и се спрял на четирите евангелия, които познаваме днес, като единствена и дефинитивна хроника на Божието слово - безпогрешно, непогрешимо и напълно достатъчно за нуждите на християнската религия.

Четирите евангелия, избрани от Ириней, се оказали случайно точно онези, които съдържали и разказа за мъките Христови - които говорели за смъртта на Исус на кръста и за Неговото възкресение. С една дума евангелия, които повече от недвусмислено свързвали измислицата, която се разпространявала, с основния ритуал на причастието, коренящ се пък в Тайната вечеря. И това е било само началото!

- В първоначалната си версия - поясни професорът, - първото от включените евангелия, Евангелието на Марко, въобще не говори за непорочното зачатие, нито пък за възкресението. Завършва просто с празния гроб на Исус, където някакъв тайнствен млад мъж, по-скоро някакво трансцедентално същество, подобно на ангел, разказва на група жени, пристигнали до гроба, че Исус ги чака в Галилея. И тази среща така ужасява жените, че те побягват и не споделят видяното с никого - което не може да не ни накара да си зададем логичния въпрос как е възможно Марко, или който там е написал въпросното евангелие, изобщо да е разбрал за него. Но именно така завършва оригиналният вариант на Евангелието на Марко. Едва в евангелията на Матей, написано петдесет години по-късно, и в това на Лука, създадено още десет години след него, започва да се говори за появявания след възкресението. Междувременно първоначалното Евангелие на Марко е пренаписано, за да пасне на новите идеи.

Трябва да изминат още двеста години, да дойде 367 година, за да може по двадесет и седемте текста, обхващащи онова, което днес ни е познато като Новия завет, да бъде постигнато съгласие. Към края на този век християнството вече се е превърнало в официална, институционализирана религия и притежанието на каквито и да било други текстове се считало за грозна ерес, равняваща се на криминално престъпление. Всички останали известни копия от други евангелия били изгорени и завинаги унищожени. Тоест всички, с изключение на онези, скрити в заровената делва при Наг Хамади, които въобще не показват Исус като свръхестествено същество - продължи професорът, приковал поглед в очите на Райли. - Те били забранени, защото онзи Исус, който описвали тези текстове, бил просто мъдрец, обикалящ земите и проповядващ аскетичен живот, изпълнен с любов към ближния. Той въобще не бил дошъл на земята, за да ни спаси от греховете или от вечното проклятие. Дошъл е, за да ни напътства така, че да постигнем духовно извисяване.