Реймънд Хури - Последният тамплиер

Най-абсурдното от всичко е, че и трите религии твърдят, че вярват в един и същи Бог - в Бога на Авраам. И нещата се объркват там, където хората започнат да се карат чии думи са най-истинното отражение на Божията традиция. Юдаизмът базира вярванията се върху своя пророк Мойсей, който, според евреите, е пряк потомък на Исак и Авраам. Обаче след няколко столетия един също еврейски пророк на име Исус предлага нов набор от религиозни вярвания - неговата собствена версия на религията на Авраам. И след още няколко столетия още един мъж - Мохамед, изниква на сцената на история, като твърди, че само той е истинският Божи пратеник, а онези двамата са шарлатани, и обещава да спомогне за завръщането към основополагащите откровения на Авраам - обаче този път през погледа на Исмаил. И ето ти го и исляма.

Затова няма нищо чудно във факта, че на времето християнските водачи са считали исляма за християнска ерес, а не за нова, различна от тяхната религия. А след смъртта на Мохамед същият този ислям се разцепва на още две големи секти - шиити и сунити, поради борбата за власт кой точно да го наследи. И ето как нещата си вървят и до сега. Човешката глупост в най-чист вид!

И така, днес си имаме християни, които презират евреите, защото ги считат за последователи на по-ранни, непълни откровения на Божиите желания. Имаме си и мюсюлмани, подиграващи се на християните по приблизително същите причини - въпреки че и те се прекланят пред Исус, но го считат само за неактуален посланик на Бога, а не за негов син.

Спорове, достойни единствено за съжаление!

Знаете ли, че ревностните мюсюлмани се покланят пред Авраам по седемнадесет пъти на ден? А знаете ли какво представлява техният хадж - поклонението в Мека, което е свято задължение на всеки мюсюлманин и при което милиони нещастници рискуват да се задушат от горещина или пък да бъдат стъпкани, само и само да стигнат дотам?

Отиват там, за да отдадат почит на факта, че Бог се е смилил над Исмаил - сина на Авраам! Не ви трябва да ходите много надалече, за да видите с очите си измеренията ма абсурда - Хеврон е напълно достатъчен!

Араби и евреи продължават да се избиват заради най-оспорваното парче недвижима собственост на планетата! И всичко това - само защото там уж се намирал гробът на Авраам - малка пещера с изолирани една от друга камери за разглеждане, по една за всяка група. Авраам - ако изобщо е съществувал - сигурно сега се обръща в гроба, като гледа своите вечно каращи се, тесногръди, дребнави потомци! Чудно семейство, няма що!

Няма нищо по-лесно от това да стоварим вината за всички конфликти в нашата история върху политиката и алчността. Разбира се, и те играят известна роля. Но в основата винаги е религията.

Именно тя е искрата, която непрекъснато подпалва огньовете на нетърпимостта и омразата. Тя ни пречи да се заемем с много по-добри неща на този свят, да не ги видим дори. Но най-вече не ни позволява да приемем истината за онова, в което сме се превърнали, нито пък да възприемем с отворено съзнание нещата, на която науката ни е учила и продължава да ни учи.

Онези примитивни мъже и жени, обитавали планетата ни преди хилядолетия, са били много уплашени, и с право. Те наистина са се нуждаели от религията, за да се опитат да проумеят мистериите на живота и смъртта, да приемат приумиците на болестите, времето, непредсказуемостта на реколтата и природните бедствия. Но ние, хората на нашето време, вече нямаме нужда от подобни тълкувания. Можем да си грабнем мобилния телефон и да разговаряме с някого в другия край на планетата, сякаш е до нас. Можем да изпратим сонда на Марс, като я контролираме от Земята. Можем да създадем живот в епруветка. Можем още хиляди други неща.

Затова е крайно време да загърбим вековните си предразсъдъци и суеверия. Да се видим такива, каквито сме и да приемем, че онова, което сме станали, е личност, която хората преди няколко столетия биха считали за Бог. Трябва да заговорим на „ти" с онова, на което сме способни, а не да разчитаме на някаква тайнствена сила отгоре, която уж ще се спусне от небето и ще оправи нещата!

- Но тази концепция е твърде късогледа! – възропта Райли. - А какво ще кажеш за доброто, което религията носи? За етичната мярка, за моралните граници, които тя определя? За успокоението, което дава, да не говорим за благотворителността, за изхранването на бедните и за грижата за нещастните? Вярата в Христос често е единственото, с което повечето от хората разполагат! Милиони души разчитат на религията, за да им дава сила, да им помага да се справят с трудностите в своето ежедневие. Но ти не виждаш тези неща, нали?! Ти си се вкопчил за едно-единствено трагично събитие, което е разрушило твоя живот и е опорочило тотално гледната ти точка към света и всичко добро, което има в него!