Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Точно това се опитвам да ви кажа и аз! - намеси се Ванс. - Не съществува нито един разказ от първо лице, единствено число! Нищо, което да е написано от пряк свидетел, нищо, което да доказва безспорно написаното!

- Както и нищо, което да го опровергае! - не се предаваше Райли. - Но като гледам, вие въобще не си правите труда да обмислите и двете гледни точки, нали?!

- Щом Ватикана е изпитвал такъв ужас да не би откритието на тамплиерите да стане всеобщо достояние - изсмя се презрително професорът, - мисля, че се досещам накъде точно клонят нещата. И ако ние успеем да довършим онова, което тамплиерите са се заели да направят - изрече той и се обърна към Тес, дарявайки я със заразителната си усмивка, - това ще бъде последната крачка от едно дело, чиито основи са положени още през Просвещението. Не ни дели чак толкова много време от столетията, когато хората са мислели, че земята е център на вселената, а слънцето се върти около нас. Когато Галилео Галилей е доказал, че нещата са точно обратните, Църквата почти е успяла да го качи на кладата. Същото се е случило и с Дарвин. Помислете си само! Чия е „евангелската" истина днес?

Агент Райли замълча. Всичко, което бе чул в днешния знаменателен ден, независимо от упоритите му опити да го обори, звучеше не само възможно, но и дразнещо правдоподобно.

В крайна сметка на планетата наистина съществуваха няколко основни религии, надпреварващи се да печелят последователи, всички до една твърдящи, че са единствените и най-истинните. Значи не е възможно всичките до една да са прави.

Не без огромно чувство на вина той бе принуден да признае пред себе си, че доскоро бе готов веднага да отхвърли останалите религии като неверни и еретични схващания. Откъде накъде точно тази, в която той по една случайност вярва, да е по-различна от другите?

- През последните десетилетия - обади се Ванс, приковал поглед в очите на Тес - всички фалшификации, всички измислици и митове на основателите на институцията, наречена Църква, една по една се срутваха. На нас се пада просто последната крачка в развенчаването на великия мит, нищо повече.

69.

Райли седеше сам, приседнал на невисока могилка с лице към мястото, където беше паркиран пикапа. Наблюдаваше как небето постепенно потъмнява, разкривайки безброй звезди и луна, много по-голяма и ярка от всички луни, които бе виждал досега. Гледката бе напълно достатъчна да развълнува душата дори и на най-циничния човек, ала точно сега агентът не беше в едно от своите най-добри настроения.

Думите на професора продължаваха да кънтят в ушите му Той си даваше сметка, че свръхестествените елементи, които стояха в сърцевината на любимата му религия, открай време бяха тревожили неговия рационален, любознателен ум, но досега не бе чувствал необходимостта да ги поставя под въпрос. Аргументите на Ванс бяха отворили кутия гадни червеи в душата му, която щеше да му бъде твърде трудно да затвори скоро.

Пикапът вече почти не се виждаше. Сенчестите очертания на Ванс си бяха точно там, където го беше оставил. Райли не бе в състояние да заглуши тирадата, която бе чул от него и която сега си преповтаряше - търсеше някаква пукнатина, която би причинила срутването на мрачната постройка, изградена от думите на професора.

Ала такава нямаше. Всеки от елементите пасваше перфектно. И което беше още по-важно - всичко беше напълно логично.

Звукът от срутващи се зад него камъчета го накара да се обърне. Беше Тес, която идваше при него.

- Здрасти! - каза тя. Жизнерадостта, която го бе омагьосала, бе изчезнала от лицето ѝ, заменена от тревога и смут.

- Здрасти - кимна ѝ леко той.

Тя се закова на върха на могилата, обгръщайки с поглед тишината около тях, а после приседна на камъка до него.

- Виж какво... Наясно съм, че подобни дискусии са в състояние да породят доста неприятни усещания.

Райли сви рамене и отвърна:

- Не знам, но най-малкото е доста разочароващо. Надявам се, че не искаш от мен да не обръщам внимание на доказателствата?

- Не, но като ги погледнеш в тази светлина, как се изливат и опустошават всяка подробност, като че ли пропускаш основното. И онова, което ти не разбираш, е, че в случая не става въпрос за научни доказателства. Те нямат място тук. Тук няма място нито за факти, нито за научни анализи. Става въпрос за чувства. Това е вдъхновение, начин на живот, осъществяване на връзка... - разтвори ръце, за да обхване природата около себе си - с всичко това! - После се втренчи в нея и попита: - Ти наистина ли не вярваш в нищо?