Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

- Елате!

Бехруз се измъкна бавно след него. Краката едвам го държаха. Непознатият се запъти към багажника. Професорът огледа улицата и през ума му профуча налудничавата мисъл да побегне и да се разкрещи за помощ. Но безропотно последва мъчителя си.

Нямаше желание да гледа към багажника, но когато непознатият протегна ръка към него, не успя да сдържи любопитството си. За щастие се оказа празен - с изключение на един пътнически сак. Мъжът дръпна ципа. Към Бехруз нахлу отвратителна воня, от която едва не повърна. Отстъпи няколко крачки назад. Обаче на непознатия очевидно му беше все едно. Бръкна в сака и измъкна оттам кашата от коса, кожа и кръв, която вдигна пред очите на професора.

Бехруз разпозна отсечената глава, която сънародникът му държеше пред очите му.

Госпожица Дебора. Любимата учителка на дъщеря му.

Той окончателно изгуби контрол над тялото си, приви се на две и започна да повръща. Свлече се на колене на земята, опитвайки се да си поеме въздух.

Непознатият въобще не се церемонеше. Сграбчи го за косата и повдигна главата му, така че да не може да избегне срещата очи в очи с разлагащата се отсечена глава на нещастната учителка.

- Намерете го! - просъска той. - Намерете това съкровище! Правете каквото искате, само го намерете! В противен случай вие, жена ви, дъщеря ви, родителите ви в Техеран, сестра ви и нейното семейство...

Не довърши.

Беше абсолютно сигурен, че професорът е схванал посланието.

2

Ватиканът

Няколко месеца по-късно

Докато крачеше бързо през огромния площад, Шон Райли погледна с тъга към тълпите ококорени туристи, разхождащи се с благоговение из Светия град. И за пореден път се запита дали някога и той ще може да влезе тук с тяхното безгрижие.

Защото не бе дошъл, за да се възхищава на архитектурата или на изящните образци на изкуството. Беше дошъл, за да спаси живота на Tec Чайкин.

И ако изобщо можеше да се нарече ококорен, то това се дължеше на опитите му да държи очите си отворени след дългия полет, а ума си - достатъчно бистър, за да намери ключ към невероятния обрат в ситуацията, стоварила се върху него само преди двадесет и четири часа. Все още не я разбираше напълно, макар да си даваше сметка, че се налага да я разбере.

Райли нямаше доверие на човека, който крачеше до него - Бехруз Шарафи. Но нямаше и друг избор. Отново прехвърли информацията, с която разполагаше - от телефонното обаждане на Tec до разказа на измъчения ирански професор в таксито от летище „Фиумичино" до Ватикана. Искаше да се увери, че не е пропуснал нищо - не че разполагаше с нещо особено, за което да се залови.

Засега ситуацията се изчерпваше със следното: някакъв лунатик притиска Шарафи да му намери нещо. За да докаже колко е сериозен, отрязал главата на някаква жена. Същият психар сега държеше Tec като заложница, за да го накара да се включи в играта. Райли мразеше да бъде в подобно положение. Въпреки че като специален агент на ФБР, оглавяващ Отдела за борба с вътрешния тероризъм към нюйоркското бюро, разполагаше с предостатъчно знания и опит в кризисни ситуации. Проблемът бе, че тези ситуации обикновено не включваха хора, които той обичаше.

Между колоните на централния вход ги очакваше млад свещеник в черно расо, плувнал в пот под ярките лъчи на лятното слънце. Той ги поведе към величественото мраморно стълбище. За Райли беше изключително трудно да прогони от мислите си смущаващите спомени за посещението си преди три години, както и тревожните откъслечни фрази от разговора, който бе дочул - фрази, които така и не успя да забрави. Спомените станаха оше по-ярки, когато свещеникът бутна огромните, красиво резбовани врати, отвеждащи към кабинета на неговия началник - кардинал Мауро Бруньоне, държавния секретар на Ватикана.

Широкоплещестият мъж, чиято фигура бе по-подходяща за селянин от Калабрия, отколкото за човек на вярата, беше дясната ръка на папата и връзката на Райли във Ватикана, но както изглеждаше, вече беше и причината за отвличането на Tec. Макар и в края на шестдесетте, кардиналът, щом го зърна, веднага тръгна да го посрещне.

- За мен е огромно удоволствие да ви видя отново, агент Райли! - изрече топло той.

Шон Райли остави на пода набързо приготвения си сак и пое протегнатата ръка на своя домакин.

- За мен също, Ваше Високопреосвещенство! Благодаря ви, че се съгласихте да ни приемете!

След това Райли представи иранския професор, а кардиналът - двамата мъже в кабинета си: монсеньор Франческо Бесконди, префект на Тайния архив на Ватикана, и Джани Делпиеро, главен инспектор на ватиканската полиция. Райли се постара да прикрие учудването си, че на срещата е поканен и главният полицай на Ватикана. Ръкува се с него с приятелска усмивка, показвайки му, че присъствието му е напълно в реда на нещата, след като той беше помолил за спешна аудиенция при кардинала.