Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

Този въпрос очевидно затрудни главния инспектор. Той погледна към кардинала и архиваря, които обаче изглеждаха не по-малко притеснени.

- Е? - Райли ги огледа свирепо и тримата.

Агентът изтри потта от челото си, постара се да овладее гнева си и продължи с по-спокоен, но все така твърд глас:

- Вижте какво, може би смятате, че съм сгрешил, че е трябвало да постъпя различно. И може би сте прави. Но когато бях изправен пред онази дилема, просто не видях друг изход. Нямам нищо против да си понеса вината за стореното. Но само след като онзи тип е в затвора или в моргата. Дотогава трябва да бъда част от преследването! И искам помощ за залавянето му!

Делпиеро го погледна в очите и саркастично се усмихна:

- Похвално от ваша страна, агент Райли. Но вече обсъдихме въпроса с вашите началници и те са съгласни с нас.

Райли проследи погледа на инспектора към Тилдън, който му отговори със свиване на рамене, означаващо: „Че ти какво очакваше?!"

- Присъствието ти тук не е било свързано със задача на Бюрото. И което е още по-лошо, не ни информира за истинската си цел! А това не се възприе много добре от началството в Щатите. Мисля, че докато трае разследването на ватиканските и италианските власти, ти трябва да се считаш за отстранен.

- Нямате право да ме изолирате! - развика се Райли. - Този тип вече ме въвлече в тази история!

Огледа се за подкрепа и забеляза, че кардинал Бруньоне го наблюдава внимателно.

Тилдън разпери безпомощно ръце:

- Съжалявам, но засега така стоят нещата.

- Но това е истинска лудост! - скочи на крака Райли. - Налага се да действаме бързо! Да обработим веднага местопрестъплението! Да анализираме бомбата! Да вземем отпечатъци от колите, от архивите и да разгледаме записите от камерите! Трябва да пуснем съобщение до всички пристанища, да се свържем с Интерпол! - Впи очи в Делпиеро и допълни: - Не си режете сами клона, на който седите! Знам, че сте бесни. Аз също съм бесен! Но освен това мога и да помогна, така и така съм тук! Можете да използвате и други ресурси на ФБР, ала надали можете да си позволите да чакате, докато решат кого да изпратят! Дотогава този тип ще бъде в другия край на света!

Молбата му като че ли не впечатли главния инспектор на Ватикана. Обаче три стола по-нататък кардинал Бруньоне прочисти гърло, за да привлече вниманието на присъстващите, и се изправи.

- Предлагам да не избързваме с решенията - отсече властно той, поглеждайки Делпиеро. После се обърна към Райли: - Агент Райли, ще ме изпратите ли?

Делпиеро се развика:

- Ваше Високопреосвещенство.... моля за извинение, но.... Какво правите? Мястото на този човек е в ареста!

Бруньоне се усмихна и махна небрежно с ръка - простичък жест, но излъчващ огромен авторитет.

- Успокойте се!

Това беше напълно достатъчно, за да озапти главното ченге на Ватикана.

Райли погледна неуверено към Тилдън и Делпиеро, а след това последва кардинала.

14

Райли вървеше до държавния секретар през площад „Санта Марта". Отдавна минаваше пладне и слънцето прежуряше. На петдесет метра вдясно от тях се виждаше задната част на катедралата „Свети Петър", извисяваща се високо в небето. От черния облак на бомбата бяха останали само няколко тънки ленти дим, но самият площад, обикновено пълен с коли, автобуси и туристи, беше пуст. Въпреки че втората бомба бе обезвредена, Ватиканът приличаше на призрачен град. И това накара Райли да се почувства още по-зле.

Кардиналът крачеше мълчаливо, с ръце на гърба. По някое време, без да се обръща към Райли, изрече:

- След последната ви визита тук нямахме възможност да говорим. Кога беше това? Преди три години?

- Точно така.

Бруньоне отново потъна в мислите си.

- Изпитанието не е било от най-приятните за вас, нали? - обади се внезапно той. - Въпросите, които имахте, отговорите, които получихте... И след всичко това да попаднете в онази буря...

В главата му нахлуха спомени. Макар и три години по-късно, все още усещаше вкуса на солената морска вода в устата си. Прекара часове наред на един импровизиран сал, отдалечен на километри от най-близкия гръцки остров. Но далеч по-силни бяха тръпките от думите, които кардиналът му бе казал, когато се върнаха: „Опасявам се, че онова, от което се страхувате, е истина." Това напомни на Райли, че все пак не е получил категоричен отговор на въпроса си.

Спомняше си как стоеше на онази скала заедно с Tec и безпомощно наблюдаваше как парчетата пергамент потъват в мощния водовъртеж, лишавайки го от възможността да разбере дали са били истински.