Лорънс О’Брайън - Йерусалимска загадка

— Може да минат години — отвърна тя. — Ще се прояви мащабен академичен интерес към всичко това. Описанието на събитията от съдебния процес се различава от изнесеното в Библията.

Зяпнах.

— Значително ли? — попитах.

Тя кимна.

— Тъкмо това ме тревожи. Преди няколкостотин години предположението и за най-беглото отклонение от написаното в Библията е можело да доведе до изгаряне на клада. А все още съществуват хора, които са склонни да проявят насилие, ако се опиташ да опровергаеш вярванията им.

— А как така ръкописът се е озовал в Истанбул? — попита Изабел.

— Документът от процеса на Исус може да е бил изпратен от Йерусалим в Константинопол, преди Йерусалим да падне под властта на исляма. Константинопол е управлявал империята, от която Йерусалим е бил част, в продължение на стотици години — обясни доктор Хънтър. Замълча за момент, преди да продължи: — Трябва да ви помоля да не повтаряте пред никого каквото съм ви казала... — Бавно се размърда в леглото си, за да може да се наведе напред. — И да сте наясно, че няма да потвърдя думите си пред никого, който се свърже с мен. Хората просто ще трябва да изчакат доклада.

— Защо е цялата тази потайност? — попита Изабел.

Сюзън рязко си пое дъх.

— Ще има последици от всичко това, мила. Става въпрос за много пари и власт в християнството в наши дни, както и сред враговете на християнството. Просто съм предпазлива.

Тогава разбрах защо Сюзън не желае да говори по темата.

Беше уплашена.

— Няма да кажем на никого — заяви Изабел.

— Хората заслужават да знаят какво е било открито — обадих се аз. — Не е ли така?

Сюзън изглеждаше замислена.

— Ако разкриете нещо, моля ви да не споменавате името ми.

И двамата кимнахме.

По-късно с Изабел седнахме в светлото оживено кафене на болницата и дълго разговаряхме по този въпрос.

Исках светът да научи всичко, в случай че академиците се опитаха да потулят цялата информация.

— Ако това получи публичност, няма да могат да скрият истината — отбелязах.

— Имаш ли предложение? — попита тя.

Наведох се към нея и заговорих. Тялото ме болеше. Още не ми бяха минали всички наранявания. Кожата ми беше опъната, на места още болезнена, но облекчението, че и двамата се бяхме отървали от кашата, в която се бяхме забъркали, беше първото нещо, което изпитвах, когато се будех всяка сутрин.

— Най-важното е имената ни да не бъдат свързани с цялата тази история — заявих аз.

— Радвам се, че ще напишеш всичко, което се случи — рече тя, — но ми обещай да не го оповестяваш, докато не се опитат да го опровергаят.

— Обещавам.

— Добре. — Изабел кимна.

Изглеждаше бледа и не особено заинтересована от предложението ми.

Тревожех се за нея.

Исках да ѝ задам един въпрос...

Епилог

Доктор Бересфорд-Елис ми се обади няколко дена след като се видяхме със Сюзън. Вече се бяхме договорили да продължа да ползвам отпуската си, която ми се бе натрупала през последните няколко години.

Той бе изненадващо любезен по време на разговора ни. Попита ме дали когато се почувствам по-добре, бих му помогнал в един нов проект, който някой от старите му колеги поръчал на института и който се отнасял до някаква банка.

Името ми изрично изскочило във връзка с проекта.

Попитах го за името на банката. Докато говореше, проверих в мрежата. Веднага проявих интерес.

Съгласих се да ръководя проекта. Дори логото на банката, което бях видял, да бе съвпадение, щеше да е добре да мога да посветя времето си на нещо различно. Но сега трябваше да изясня нещо друго.

Когато затворих телефона, Изабел се появи на вратата на кухнята. Мисля, че бе слушала разговора ми.

— Поемаш нов проект ли? — попита тя.

Седна срещу мен до бялата кухненска маса.

— Не мога да се мотая из къщи завинаги. Ще ти писне от мен.

— Няма. — Тя се усмихна.

Станах, а после коленичих да взема нещо от земята. Докато бях там, погледнах към нея и протегнах ръка.

— От няколко дни събирам смелост да направя това — заявих.

— Кое? — Тя ме погледна странно.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попитах.

Думите излязоха естествено от устата ми сега, когато бе настъпил моментът. Не можех да ги спра. Но нямах представа какъв ще бъде отговорът ѝ.

А тя се усмихна, сякаш през цялото време е знаела какво ще се случи и само ме е чакала да го направя.

И щом тази секунда се изтърколи, се изпариха и последните следи от призраците на миналото ми.

Notes

[

←1