Лорънс О’Брайън - Йерусалимска загадка

Изабел можеше да ползва специален самолет до Лондон, имаше право на такова приоритетно отношение, но тя реши да лети обратно заедно с мен.

Преди да потеглим, се явих на пресконференцията. Един мъж от Британското посолство ме чакаше на вратата на заседателната зала и ме посъветва просто да разкажа истината.

— Ще е по-добре, ако го направите самостоятелно — отбеляза той. — Просто се придържайте към онова, което сте видели и което сте преживели. Не спекулирайте. Хората искат само истината.

В залата имаше само два телевизионни екипа и трима други журналисти. Започнах да говоря пред почти празното помещение. Изабел не бе дошла на пресконференцията, не искаше да се показва по телевизията. Не съм го и очаквал от нея след всичко, което бе преживяла. Но тя бе съгласна, че е добре някой да обори слуховете, които се носеха.

Споделих им причината да дойда в Йерусалим. Трябваше да намеря изчезналата Сюзън Хънтър.

— Тогава и приятелката ми Изабел беше похитена. Помислих си, че ще свърши като Макс Кайзер — казах аз и замълчах за момент.

— Защо смятахте така? — попита един от журналистите.

Спомних си от какво се страхувах тогава.

— Познавахме Макс. Страхувах се, че Изабел е била отвлечена, защото разследвахме неговата смърт. И се оказах прав. Мъжът, когото срещнах в църквата на Божи гроб, е същият, който уби Макс.

— Влязохте с взлом в църквата — изтъкна един от репортерите.

— Моля, нека ви обясня какво се случи.

Разказах им какво бях направил и че мъжът, когото намерих вътре, е отговорен за пожара и убийствата в църквата.

След думите ми настъпи тишина.

— Защо е извършил всичко това? — попита същият журналист.

— Няма да обсъждам мотивите му, но знам, че докато е била в негов плен, доктор Сюзън Хънтър е записала видео, в което твърди, че Йерусалим принадлежи на исляма. След това той отвлече Изабел и вярвам, че щеше да я убие като Кайзер по същата причина — за да спре всички, които могат да разкрият намеренията му. Не знам как е разбрал за нашата намеса. И съм сигурен, че аз бях следващият в списъка му.

Тогава разказах за палестинците, помогнали за спасяването на Сюзън и Изабел.

Видеото с пресконференцията бе качено в „Ютюб" и се появи в туитър. Бях доволен. Хората трябваше да знаят истината.

По-късно прочетох в интернет, че са го пуснали същата понеделник вечер по новините в шест часа в САЩ, Великобритания и повечето други страни.

Няма да твърдя, че сме предотвратили избухването на война, но със сигурност спряхме поредица от ескалации на безредиците... Израелските бомбардировки предишната сутрин бяха довели до унищожаването на осем египетски изтребителя F-16, на което бе отмъстено с унищожаването на нов израелски граничен пункт в планината Синай. Но допълнителните бомбени атаки, очаквани същата понеделник вечер, така и не се състояха.

По-късно през деня, според телевизионните новини, една навлязла в Червено море иранска подводница се бе завърнала без инциденти.

Нямам представа дали е било планирано координирано нападение над Израел, за да се позволи на някого в египетската армия впоследствие да вземе властта, каквито слухове се носеха, но със сигурност беше възможно. По-късно прочетох, че са били проведени разследвания в колебанията на цените на акциите преди този уикенд, и се зачудих кой ли друг е замесен в схемите на онова копеле и дали е спечелил от тях. Не знам дали нещо от случилото се е довело до добро, но се съмнявам да е така.

Излетяхме за Лондон рано вечерта в понеделник.

Две сутрини по-късно, когато Изабел започна да посещава сеанси за лечение на посттравматичен стрес, отидох с нея. Докато чакахме в празна, чисто бяла чакалня, Изабел се обърна към мен със сериозно изражение.

— Лекарят в Йерусалим ме предупреди, че е възможно да нямам деца заради това, което съм преживяла — рече тя.

Премигнах от изненада. Чувствах се празен, сякаш нещо бе отнето от мен. Знаех, че е била удряна жестоко, че липсата на храна и вода я е травмирала, но не осъзнавах колко сериозни може да са последствията от преживяното.

Тогава изведнъж си спомних, че в началото на пътуването ни тя бе обещала да ми каже нещо, когато се върнем в Лондон. Попитах я какво е било. Ако си мислех, че това ще отклони темата на разговора, грешах.

— Щях да ти кажа, че искам да имаме дете — отвърна бързо тя. — За първи път в живота си наистина изпитах такова желание. Почувствах много силен порив. — Вратата на стаята се отвори и един лекар й помаха. Изабел тръгна с наведена глава. Сигурен съм, че я чух да плаче. Поех след нея, но тя се обърна, протегна ръка и кимна.