Харлан Коубън - Няма втори шанс

— Шшшш — Лидия постави пръста си на устните на Уенди с подчертана нежност. — Нека ти обясня, става ли?

Устните на Уенди потрепераха. Лидия задържа пръста си върху тях още миг-два.

— Ти си объркана. Разбирам го. Нека да ти изясня няколко неща. Първо на първо, да, аз съм тази, която пусна куршума в главата на Джими. Но Хеши — Лидия посочи през прозореца към огромен мъж с деформирана глава — преди това свърши черната работа. Погледнато лично, когато гръмнах Джими, вече мислех, че му правя услуга.

Уенди бе зашеметена.

— Искаш да знаеш защо, нали? Е, как няма да искаш. Но, Уенди, мисля, че дълбоко в себе си ти го знаеш. Ние сме светски жени, нали така? Познаваме си мъжете.

Уенди не продума.

— Уенди, схващаш ли за какво говоря?

— Не.

— Знаеш, и още как, но нека все пак да ти го кажа. Джими, обичният ти починал съпруг, дължеше много пари на едни много неприятни хора. Към днешна дата сумата е малко под двеста хилядарки. — Лидия се усмихна. — Уенди, нали няма да се преструваш, че не знаеш нищо за хазартните неблагополучия на съпруга си?

Уенди изпитваше затруднение с произнасянето на думите.

— Не разбирам…

— Надявам се, че смущението ти няма нищо общо с пола ми.

— Какво?

— Би било твърде тесногръдо и сексистко от твоя страна, нали? В двайсет и първи век сме все пак. Жените могат да бъдат каквото си поискат.

— Ти… — Уенди млъкна и пак направи опит. — Ти си убила съпруга ми?

— Гледаш ли редовно телевизия, Уенди?

— Какво?

— Телевизия. Нали разбираш, по телевизията, когато някой като твоя съпруг дължи много пари на някого като мен, е, какво се случва?

Лидия спря, сякаш наистина очакваше отговор. Уенди най-сетне промълви:

— Не знам.

— Разбира се, че знаеш. Но пак ще отговоря вместо теб. Та този като мен, е, добре, обикновено е мъжът като мен, е изпратен да го сплаши. Тогава може би придружителят му, ей оня там Хеши, го пребива или му чупи краката, все едно. Но никога не убиват човека. Това е едно от правилата на „лошите“ по телевизията. „Не можеш да събереш пари от мъртвец“. Чувала си го, нали, Уенди?

Зачака. Накрая Уенди пророни:

— Сигурно.

— Но това е неправилно, разбираш ли? Да вземем за пример Джими. Съпругът ти е страдал от болест. Хазарт. Права ли съм? Това ти струваше всичко, нали? Застрахователният бизнес. А той беше на баща ти. Джими му го отмъкна. Заличи го. Банката щеше да ипотекира къщата ви. Ти и децата едва имахте пари за бакалницата. Но и това не спря Джими. — Лидия поклати глава. — Мъже. Права ли съм?

В очите на Уенди се появиха сълзи. Гласът й, когато успя да проговори, беше съвсем немощен.

— Значи ти си го убила?

Лидия вдигна поглед към нея и поклати глава.

— Май явно не обяснявам добре. — Пак сведе очи и опита наново. — Чувала ли си някога израза, че не можеш да изстискаш кръв от камък?

Пак зачака отговор. Накрая Уенди кимна. Лидия изглеждаше доволна.

— Е, това е нашият случай. С Джими, имам предвид. Можех да накарам Хеши да го обработи — Хеши го бива за такива неща, — но каква щеше да е ползата? Джими нямаше парите. Посмъртно не би се добрал до толкова пари. — Лидия се поизправи на стола и протегна длани напред. — Та сега, Уенди, те искам да разсъждаваш като бизнесмен — обърни внимание — като бизнес личност . Не е нужно да се правим на отявлени феминистки, но мисля, че поне можем да бъдем на равна нога с мъжете.

Лидия отправи поредна усмивка на Уенди. Уенди се сви.

— Добре, та какво следва да направя аз като умна бизнес личност ? Естествено, не мога да оставя дълга неизплатен. В моята област това е професионално самоубийство. Някой дължи на работодателя ми пари, следователно трябва да плаща. Няма как да го заобиколи. Проблемът тук е, че Джими няма нито цент на свое име, но пък — Лидия млъкна и се усмихна още по-широко, — има съпруга и три деца. Освен това е бил в застрахователния бизнес. Сега разбираш ли накъде бия, Уенди?

Уенди не смееше да диша.

— О, мисля, че разбираш, но пак ще го кажа вместо теб. Застраховка. По-точно застраховка живот. Джими имаше застрахователна полица. Не си призна веднага, но накрая, е, добре де, Хеши се оказа убедителен. — Уенди отправи поглед през прозореца. Лидия забеляза, че тя трепери и потисна усмивката си. — Джими ни каза, че имал две полици на обща стойност почти един милион долара.

— Значи ти — Уенди правеше отчаян опит да схване фактите — си убила Джими заради парите от застраховката?

Лидия щракна с пръсти.

— Уцели, приятелко.