Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Тя се обърна отново към Рубънс, който стоеше в очакване, застинал като статуя, и я наблюдаваше. Вече знаеше какво трябва да направи — да се отдаде изцяло на егоизма си. Или да изчезне като кълбо дим в маранята на Лос Анджелис. Сега Рубънс беше спасителното й въже, единствено той можеше да я спаси тази нощ, да й влее част от силата, от могъществото си.

Тя тръгна към него с отпуснати ръце и набъбнали гърди. Приближи го, улови главата му и я наведе към себе си. Когато опря устни до неговите, усети как дълбоко в нея запърха ужасно подозрение, че невероятната му сила може да я погълне като нощна пеперуда, привлечена от неустоимия огън.

— Гърдите ми — прошепна тя, когато се намери в прегръдката му.

Той наведе глава, плъзна ръце по голото й тяло и бавно повдигна гърдите й към отворената си уста.

Даяна потръпна от нежното докосване, от първата вълна на силен огнен плам, който се разля надолу през корема към влагалището й. Отметна глава назад, дългият й изящен врат се изви, клепките й буйно потрепваха. Бедрата й неволно се разтвориха и хълмът под корема започна необуздано да се търка в него. Той изохка. Главата му, заровена в пазвата й, продължаваше да се движи напред-назад. По гърдите и потекоха гъсти струйки пот и слюнка, зърната й станаха кървавочервени. Възбудата застрашаваше да я задуши, сякаш не й достигаше кислород; нощният въздух се бе превърнал в мускус.

Тя изстена леко и започна да откопчава колана му. Панталоните се изхлузиха в краката му и пръстите й тутакси обгърнаха члена, загалиха го по дължина, подпирайки отдолу топките му. Той нададе сдържан вик, устата му продължи да се впива в цепката между гърдите й; ръцете му бяха между бедрата й и ги галеха около краищата на пликчетата й.

Най-сетне и двамата останаха чисто голи, плът до плът. Тя отново го пое с пръсти и затърка връхчето му около устата си; едва се удържаше от този нежен допир и от усещането как набъбва в ръката й.

Те се хвърлиха един към друг и първият миг на кадифено съприкосновение изтръгна от устните им степания, докато той се плъзна докрай в нея, изпълвайки корема, гърлото й. Възбудата й растеше, бедрата й потръпваха, гърдите й се тресяха от препускащи емоции. Дъхът й излизаше някъде от дълбините и ритмично изтласкваше стегнатия й корем към него.

— Не мога повече… — успя да промълви той. — Съжалявам… ох… — И като наведе глава, потърси с отворени устни трепкащата й гръд; ръцете му се плъзнаха по гърба й и се впиха в задните й части. Тя имаше чувството, че неизмеримата й възбуда ще я сцепи на две.

Чу го още веднъж да простенва и го притисна към себе си. Оргазмът й я обля, изтече дълбоко някъде от нея. Захапа рамото му, без да съзнава какво прави, вкуси от солта и мириса му. В този миг вътрешните й мускули конвулсивно го стиснаха и тя усети началото на изригването му, което проникна във всяка нейна част. Нададе лек вик и се впи в него, опита се да се слее с твърдата му плът, от която струеше чиста течност.

После двамата се хвърлиха безмълвно във водата и заплуваха, като се премятаха ту един върху друг, ту върху гребените на вълните — една нерушима тройка, безгрижна и възторжена, която се чувстваше удобно и в друга естествена среда; от време на време докосваха ръце или пръстите на краката си. Случеше ли се обаче да отъркат бедра, същински шок разтърсваше Даяна, сякаш бе настъпила гол проводник — толкова чувствителна бе станала плътта й, че всеки допир граничеше с болка.

Качиха се отново на палубата и Рубънс мълчаливо я поведе надолу към каютата, като пътьом отваряше илюминаторите и светваше лампите. Към каютата имаше тоалетна и малка кухня, оборудвана с уреди от неръждаема стомана, трапезария с маса и две срещуположни скамейки, които можеха да се превърнат в двойно легло.

Рубънс сръчно зашета из кухничката, извади яйца, бекон, кафе. Морето беше съвсем спокойно. Даяна напрегна слух и този път долови тихите звуци, които се бе помъчила да чуе преди под водата. Сега успя да разпознае в тях сигналите, чрез които си общуваха китовете — те проехтяваха от дълбините по безкрайните коридори на океана. Нямаше гмуркане, нямаше буйни удари на опашки; никъде не се виждаха високи фонтани от изхвърлена вода или извити лъскави гърбове, изскачащи над повърхността, за да поемат дълга глътка въздух и отново да се гмурнат в морските недра. Тя долавяше други звуци — тайнствените, натрапчиви звуци, които морските обитатели издават, шествайки в бездната.

Заслушана в тях, Даяна надникна през малкото прозорче и лекият нощен вятър полъхна в лицето й. Спомни си за ярките горещи дни в разгара на едно лято — последното, което прекара с баща си преди неговата смърт и очите й се изпълниха със сълзи.