Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

— Не знам — отвърна тя. — Изглежда Тери е имал доста тайни.

— Не бих се учудил.

— Въпросът е там, че те продължават да съществуват и след смъртта му.

Крис се замисли за малко.

— Виж какво — каза той, — баща ми не е тук и аз трябва да уредя всички формалности, затова заминавам за Ница вдругиден. Ще бъда в хотел „Негреско“. — Сърцето му болезнено се сви. — Защо не дойдеш там да пийнем по нещо?

— Мисля, че имам по-добра идея — отвърна Сутан. — Ще те взема направо от летището. Кога пристига самолетът?

Той й каза часа, както и номера на полета на компанията Пан Ам.

— Bon. Merci, Крис. A bientôt 12 12 До скоро виждане (фр.) — Б.пр. .

Сутан, Сутан. Името й му напомняше молитвите, които като дете казваше преди лягане 13 13 На френски soutane означава свещеническа дреха, расо — Б.пр. .

„Не мисли сега за това“, мина му през ума.

Тери искал да дойде в Ню Йорк, за да го види? Това действително беше нещо необичайно. Какво ли е било толкова важно, та да го накара да прекъсне десетгодишната си раздяла със семейството?

Дали въобще някога щеше да научи?

Той завъртя стола си към прозореца и се загледа навън. Гласът на Сутан продължаваше да звучи в ушите му дълго след като остави слушалката. Над Сентръл парк се бяха спуснали мастилени сенки и короните на дърветата тънеха в мрак. Заобиколен от безбройните светлини на града, паркът сякаш се бе превърнал в символ на собственото му бъдеще — неизвестно и изложено на волята на стихиите.

„Май понакуцвате?“

„Нищо особено, стара контузия… Обажда се от влагата.“

Това не беше вярно — болката означаваше нещо. Или по-скоро някой, едно име, което се връщаше към него като бумеранг.

Сутан.

Той затвори очи и принуди мислите си да потекат в друга посока. Имаше нужда от аналгин. Преди да звънне телефонът, мозъкът му бе зает с Аликс Лейн.

В съзнанието му изплува споменът за една вечер преди около месец. Вечеряха заедно с Брам Страйкър, специалист по бракоразводните дела, когото Крис познаваше бегло. Този адвокат с право се ползваше със славата на акула в съдебната зала, а също така, с право или без — с името на сваляч, който преспива с клиентките си, според твърденията на момичетата от офиса. Но така или иначе, той имаше остър ум и Крис го намираше за интересен събеседник.

На излизане от ресторанта Страйкър му каза, че има уговорка след вечеря да се отбие на някакво събиране.

Оказа се, че мястото е мрачният едностаен апартамент на Аликс Лейн на Деветдесет и трета улица. Независимо че стаите бяха доста високи, атмосферата беше учудващо задушна и потискаща. Може би причината за това беше в броя на гостите, които трябваше да са три пъти по-малко, за да се чувстват удобно.

На Крис му стана зле още с влизането. Като типичен жител на Ийст Сайд 14 14 Горен Ийст Сайд — район на Манхатън, където живеят много от най-богатите хора на Ню Йорк — Б.пр. той бе свикнал с определена среда на живеене, както един обитател на Бевърли Хилс предпочита да живее или в апартамент, или в някоя вила на хълмовете 15 15 Луксозните вили в Бевърли Хилс са разположени на характерни хълмисти улици — Б.пр. .

Страйкър незабавно се изгуби от очите му някъде сред тълпата. Тютюневият дим забулваше всичко наоколо, а мощните звуци на музиката едва не го изтикаха обратно в антрето. Крис кимна на някакъв познат от конкурентна фирма, поздрави още двама-трима и накрая с много труд успя да си пробие път до бара. Там, с питие в ръка, прекара десетина сравнително спокойни минути в професионален разговор с един съдия от Върховния съд.

Тогава прецени, че гостуването му е продължило достатъчно и тръгна да търси Страйкър, макар предварително да бе наясно, че в тази лудница шансовете да го открие са минимални. Опита се да влезе в кухнята, но вътре бе такава блъсканица, че не успя да се провре през вратата.

Продължавайки нататък по коридора, той стигна до спалнята. Тук бе още по-шумно и задимено. Музиката не отстъпваше по сила на тази от хола, и смесвайки се, двата ритъма караха въздуха да трепти като на оживено кръстовище в пиков час. По леглото се въргаляха хора, други пък бяха отворили балконската врата и танцуваха отвън. Страйкър не се виждаше.

Тогава Крис се отказа от намерението си и тръгна да се връща. Когато минаваше край банята, вратата случайно се открехна, той погледна вътре и видя как Страйкър прегръща Аликс Лейн. В паметта му този момент бе обгърнат от пълна тишина.

Той гледаше как двамата се целуват, поразен от безизразното лице на Страйкър, лишено от всякакво чувство освен своеобразното тържество, когато Аликс обви крак около бедрото му и се притисна в него, сякаш в отчаяние. Впечатлението бе, че той едва ли не се надсмива над нея.