Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

В своята облицована с махагон кантора, Крис неведнъж бе разпитвал на четири очи клиента си за истината около тази афера. Ако обвинението успееше да докаже съществуването на любовница, изтъкваше той, или дори да внуши на съдебните заседатели, че Гейбъл се опитва да ги изпързаля по някакъв начин, нещата отиваха по дяволите.

— Мисля, че съм невинен, докато не се докаже обратното — бе отговорил той, повдигайки набитите си рамене. — Съдът трябва по безспорен начин да обоснове вината ми. Не виждам причини за тревога.

— Не забравяйте, че срещу вас е повдигнато изключително тежко обвинение — каза Крис. — Определението за предумишлено убийство гласи: „Когато с умисъл се причинява смъртта на лицето.“

— Умисъл? — извика Гейбъл. — Как така умисъл?

— Според обвинението, фактът, че сте посегнали към заредения пистолет, предполага умисъл.

— Това се нарича предумисъл.

— Не е така — отговори Крис. — Параграф сто двайсет и пет, точка двайсет и пет гласи, че предумишленото убийство не е задължително резултат на предварително намерение или обмисляне. То може да е дори плод на мигновено решение.

Гейбъл пренебрежително махна с ръка.

— След като всичко е станало другояче, тия щуротии нямат значение.

Крис настоя упорито:

— Обвинението ще извади пред съда снимки на жена ви, както я е намерила полицията. Те ще довлекат всеки, разбирате ли, всеки, който някога ви е виждал с жена, независимо дали ви е била любовница, или не.

— Само не забравяйте, че аз бях този, който повика полицията — каза Гейбъл. — Когато те пристигнаха, аз бях там, показах им всичко и ги оставих да ровят където поискат.

Крис вече достатъчно бе опознал клиента си, за да знае, че няма смисъл да му обяснява правото на полицията да претърсва местопрестъплението както намери за добре, без да иска неговото разрешение. Това само би породило нов спор, затова той вдигна ръка в знак на примирение:

— Съгласен съм, това не са действия на виновен човек. Не споря с вас по този въпрос, а само се опитвам да ви обясня, че играта, която ни очаква, невинаги се играе чисто. Можем само да се надяваме, че накрая справедливостта ще възтържествува. Но до момента, в който съдебните заседатели се оттеглят, за да обмислят решението си, обвинението няма да щади сили, за да хвърля по вас мръсотия. Уверен съм, че на главния прокурор страшно му се иска да ви осъди, а Аликс Лейн е най-добрата му помощничка. Познавам я добре — тя е умна, упорита е и така зажадняла да види името си във вестниците, че надушва кръвта от миля разстояние.

— Слушайте, аз съм ветеран от Виетнам — каза Гейбъл. — Имам една шапка ордени, за всеки от които съм рискувал задника си на бойното поле. Много от момчетата, които оцеляха след оная кланица, ми дължат живота си. Извадете полза от тия веща, затова сте адвокат. Искам да видя заглавия от рода на „Герой от войната изправен пред съда“. Това ще постресне прокурора. И да не е лъжа? Че аз още сънувам кошмари, дявол да го вземе. Единият е направо ужас — намирам се в стоманен асансьор, значи, и се спускам все по-надолу. Изведнъж вратите се отварят и аз потъвам до коленете в кръв и вътрешности. Около мен плуват глави и ръце, мъртвите очи на приятелите ми ме гледат, а вкочанясалите им пръсти ме зоват. — Гейбъл изду бузи и изпуфтя силно, сякаш трябваше да се освободи от излишна енергия. — Когато се събуждам, в ушите ми звучи плач на малко момиченце. — Той изгледа Крис и додаде: — Ужас, нали? — После кимна с глава. — Така значи, работата няма да е лесна. — Накрая сви рамене. — Е, какво пък. Бил съм в ада и съм се измъкнал жив от там. Аликс Лейн ще ни отрови живота, ние пък ще й го върнем тъпкано. Само искам да знам кога ще мога спокойно да си продължа бизнеса. Всеки ден киснене в съда заради тая шибана работа ми коства куп пари.

Крис гледаше седящия пред него набит мъж с вид на побойник, енергичното му лице, твърдия поглед, голямата, тясна уста. Това лице би могло да се нарече красиво, ако се приеме, че излъчването на властност и сила правят мъжа красив. Естествено жените до една са на това мнение. Особено що се отнася до този тук, мислеше си той. В него зрелостта, която идва единствено с годините, някак си се съчетаваше с младежките черти. Може да си е правил пластична операция, мина му през ума. Той се вгледа в ъглите на лицето му и действително забеляза малките, издайнически белези.

— Като казвате „тази шибана работа“, имате предвид смъртта на жена си, така ли? — попита Крис.