Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Ти беше прав — каза в мембраната тя. — Времето на новите срещи настъпи. Аз идвам…

Токио, Москва

Само Хоно Канзей знаеше за готвеното ритуално самоубийство на „накодо“ — посредника на Кунио Мишита. Хоно беше лична секретарка на най-авторитетния токийски бизнесмен и знаеше всичко — тайни споразумения, предстоящи сделки, преразпределение на секретни фондове. Лесно можеше да пусне този слух на токийската фондова борса, но не го стори. Защото Хоно знаеше как да пази тайна, такава беше професията й. Включително и тайната за себе си, скрита дълбоко в душата й: беше родена през годината на „хиноеума“. Една ужасна грешка, разбира се. Нищо повече. Но твърдо убеден, че грешката е на съпругата му, баща й реагира хладно и жестоко, отношението му към Хоно остана напълно равнодушно, като към чуждо дете. Непрекъснато я караше да се чувства „сото“ — неканен пришълец в собственото си семейство.

Защо? Според древното китайско летоброене, годината на „хиноеума“, тоест на коня, се появява веднъж на шестдесет години. Жените, родени през тази година, обикновено стават убийци на съпрузите си. По тази причина се наблюдава рязък спад в раждаемостта, при това във всички райони на страната.

Хоно беше изключително чувствителна и податлива по отношение на предразсъдъците. Напусна семейството си, но това я направи повече уязвима, отколкото силна. Непрекъснато чувстваше страха и гнева на родителите си — това чувство беше като остър нож в корема. Постепенно се убеждаваше, че необикновената й чувствителност е допълнително проклятие. Това беше голямата тайна на живота й, към която с течение на годините се натрупаха много други…

Една от тях беше предстоящата смърт на Какуей Саката, посредника на Кунио Мишита.

Саката също беше пазител на много тайни. Особено през последните четири години, когато тежестта им стана огромна.

Какво го накара да се пречупи? Ако живееше в друго общество, той просто би си подал оставката, би предал на властите компрометиращите факти за шефа си, а след това би се оттеглил да напише своите мемоари, които с положителност щяха да се превърнат в бестселър. По него щеше да се създаде филмов сценарий, телевизионните компании щяха да го затрупат с пари…

Но Саката беше японец и живееше в страна, в която човешките добродетели се измерват единствено с личните отношения. Смъртта му, подобно на смъртта на Юкио Мишима преди години, щеше да се превърне в средство за общуване, в декларация и символ на личните му убеждения, моделирани според изискванията на обществото, в което живее…

Всичко това отекна в съзнанието на Хоно с безпощадна яснота, когато чу думите на Саката, предназначени за помощника му:

— Твоят час дойде. Желая ти късмет, макар че и той няма да ти помогне в бурята, която се задава…

Каква буря?

Хоно погледна спокойното лице на Саката и се запита какво се крие в душата му. Какви са тайните, които ще предизвикат бурята? Дали току-що ги е открил, или тежестта им е станала непоносима с течение на времето?

Беше убедена, че Саката е пристигнал в Сенгакужи, за да умре. Тук японците се прекланят пред паметта на 47 ронини от Средновековието, жертвали живота си за честта на своя господар, убит от коварния враг. Смъртта им била благородна, достоен венец на достойния им живот…

Саката искаше такава смърт и за себе си. Вече не беше в състояние да живее с това, което знае и което беше сторил. Същевременно не можеше да разкрие тайните си. Това би означавало предателство спрямо Кунио Мишита — най-близкия му приятел. Това би означавало позор не само за него, но и за семейството му. Хоно знаеше всичко това и не можеше да се намеси. Никога не би си позволила подобен безчестен и неуважителен акт.

Винаги се беше възхищавала от този мъж, който така ловко манипулираше сложното бюрократично общество на Токио в полза на Мишита. Но сега възхищението й се превърна в нещо по-силно, в нещо, което наподобяваше боготворене.

Пролетният ден беше топъл и приятен, гробовете на четиридесетте и седем ронини бяха отрупани със свежи цветя. Неподвижният въздух беше наситен с уханието на запалени ароматични пръчици. Тежко, почти главозамайващо ухание, което Хоно до края на дните си щеше да свързва със смъртта.

Но какви бяха тайните, поради които Какуей Саката се разделяше с живота? Доколкото Хоно беше информирана, нищо не заплашваше репутацията на нейния шеф. Имаше добри връзки в Токузо — Областната прокуратура на Токио, от която мнозина се страхуваха. С положителност би разбрала за началото на някакво следствие срещу Мишита или Саката…