Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Сине — рекъл. — Какво, по дяволите, търсиш тук?

В стаята настъпи пълна тишина. Дори Грейс Слик прояви благоразумието да млъкне. Тори не се помръдна, макар да й се искаше да замени тишината с музика.

Бърнард Годуин най-сетне стана, отвори хладилника и извади още две бири. Пропукването на капачките прозвуча като музика в ушите на Тори. Пое бутилката от ръката на Бърнард, но не бързаше да отпие.

— Предполагам, че в моя случай всичко е ясно — промърмори Годуин. — Баща ми си беше стопроцентов мръсник… Хората, които го познаваха далеч по-добре от мен и майка ми, твърдяха, че бил страхотен репортер, но какво от това? В моите очи той беше мръсник и нищо повече… Но всеки има право на собствено мнение, разбира се…

— Може би не сме толкова различни — промълви след дълга пауза Тори.

Бърнард Годуин отпи глътка бира и замислено поклати глава:

— Ако съм научил нещо от тоя живот, то положително е следното: истината е сложно животно… Тъкмо мислиш, че си я хванал за опашката и я държиш здраво, когато тя се обръща и те захапва за задника…

Тори се засмя, но вътре в себе си знаеше, че думите му са напълно сериозни.

Краят на нощта бе ознаменуван със сивкав здрач, който бързо отстъпваше пред лазурното утро на новия ден. Тори и Бърнард Годуин бавно крачеха по все още пустите улици на Токио. Тишината се нарушаваше единствено от грохота на камионите за доставка на хранителни стоки, мостовете бяха задръстени с металните им туловища. По водите на река Сумида бавно се плъзгаха рибарски гемии, сирените им известяваха приближаването към рибния пазар Тцуки.

Тори си спомни поведението на Бърнард Годуин, когато Годзилата го вдигна във въздуха. Той просто не направи нищо. Какво ли щеше да стане, ако не беше се намесила? Не беше сигурна, че би заложила на едрия бандит, въпреки очевидното му предимство в груба сила. Много й се искаше да види Бърнард Годуин в действие…

— Мисля, че вече е време да направиш предложението си — подхвърли тя. Небето над Токио беше лазурно и все още чисто, градът излъчваше затвореното величие на отделна вселена.

— Искам да работиш за мен — кратко отвърна Годуин.

— Законна работа?

— Приемам въпроса ти като обнадеждаващ — въздъхна Бърнард, довърши бирата в ръката си и леко се оригна. — Извинявай…

Тори само се усмихна.

— Това, което върша аз, е законно в широкия смисъл на думата — поясни той. — Същото се отнася и за работата, която ти предлагам…

— По-точно?

— По-точно това означава, че с каквото и да се занимаваме, никога няма да бъдем изправени пред съда…

— Но?

— В известен смисъл нашата работа е аморална… Ние сме над законите, създадени от обикновените хора. Това не означава, че не се подчиняваме на никакви закони. О, не! Подобно на японците, които ти очевидно обожаваш, ние създаваме свои собствени закони… — клепачите на Бърнард бяха полуспуснати, сякаш всеки миг се готвеше да задреме. — Интересува ли те всичко това?

„Господи, разбира се, че ме интересува, понечи да извика Тори. Кога започваме?“ Не го стори, само въздъхна и отпи едра глътка бира. Очите й се насочиха нагоре, към върховете на гигантските кули от стъкло и стомана, сред които вървяха.

— Ще си помисля — кратко обяви тя.

Три дни по-късно даде отговора си на Бърнард Годуин. Същият, който искаше да му даде веднага, още в онова ранно утро на първата им среща. Но проблемът беше, че не искаше да се връща у дома. Той, както винаги, прояви разбиране. Изглежда беше единственият човек на света, който притежаваше способността да наднича дълбоко в душата й, да вижда там онова, което за останалите смъртни беше скрито зад дебели каменни стени…

— Искам те тук, в Япония — увери я Бърнард. — Нямаме човек в тази част на света, който да притежава дори малко от опита ти… Отдавна се мъчим да вкараме свой агент в подземния свят на Япония без никакъв успех. А ти вече си вътре… Уважават те, страхуват се от теб… Това е от особено значение.

— Според мен е обратното — подхвърли Тори. — Първо се страхуват от мен, а едва след това идва уважението…

— Ще видим — кратко отвърна Бърнард.

Ще видим.

— О, Господи! — тихо простена Тори, гласът на Бърнард Годуин продължаваше да кънти в главата й. Стана, пристъпи към телефона и набра номера, който от години помнеше наизуст.

Осъществяването на връзката отне доста време. Най-сетне в слушалката прозвуча гласът на Ръсел Слейд, накъсан от пукота на статичното електричество в мобифона му.