Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Вероятно имате предвид един известен ресторант в Париж…

— Познахте.

Капитан Николев доволно кимна с глава.

— Във всеки случай всички се чувстваме по-добре, нали?

— Може би само някои от нас — не се сдържа Ръсел.

— Господин Слейд иска да каже, че продължаваме да сме озадачени — побърза да поеме инициативата Тори. — Вие очевидно искате нещо от нас, но ние нямаме представа какво е то…

— Така е по-добре — отвърна Николев. — На този етап е достатъчно… Поне се уверихме, че можем да разговаряме, нали?

— Зависи за какво — поклати глава Ръсел.

Капитан Николев го изгледа така, сякаш се питаше дали има смисъл да преминава на теми от по-важно значение.

— Въпрос на доверие, нали? — попита той и избърса челото си с книжна салфетка. — Нямам представа дали мога да ви се доверя…

Ръсел беше толкова изненадан, че почти се задави с първата глътка чай. Закашля се, очите му се напълниха със сълзи. А Тори просто седеше и гледаше този руснак с чувството, че превърта пред очите й.

— Нещо странно ли казах?

— И още как — поклати глава Тори.

— Хей, капитане! — възвърна дар слово Ръсел. — Ти си най-проклетото руско копеле, което съм виждал!

— Така ли? Трябва да се гордея с това…

— Споменахте някакво предложение — пресече зараждащия се дуел Тори.

— Значи имам уверението ви, че ще ме изслушате?

— Аз съм по-голям параноик от нея! — отсече Ръсел. — Да чуем предложението!

— Предлагам обмен на информация…

— Ти си пръв, Иване!

— Ръсел! — предупредително се обади Тори.

— Какво „Ръсел“? — избухна партньорът й. — Нима забрави къде сме? В страна, в която сме виновни, докато се докаже, че сме виновни! От този миг нататък всичко, което кажем, ще бъде използвано срещу нас… Както в онази сграда оттатък улицата. Да разговаряме с този тип, означава да навлезем в подвижни пясъци! Нима не виждаш, че е шантав като Дафи Дък 3 3 Герой от комиксите на Уолт Дисни. — Б.пр. ?

— Извинете — обади се капитан Николев. — Дафи Дък също ли е гонзо?

Тори скри лице в дланите си.

— Нещо такова — отвърна Ръсел и се извърна да я погледне. — Това не може да става в действителност, нали?

— Така ли? — объркано го изгледа Николев.

— Къде са типовете с торбести гащи, които ще ни напръскат със сода?

— Тук има сода — каза Николев и махна с ръка на келнера. Желанието му да помогне изглеждаше съвсем искрено.

— Няма нищо — каза на руски Тори, обръщайки се към келнера. Онзи се поклони и се оттегли. Тори се приведе над масата: — Капитане, ние нямаме какво да крием! Искам това да ви е максимално ясно, преди да сте започнали!

Николев кимна с глава.

— От друга страна, аз и господин Слейд нямаме никакви основания да ви вярваме!

— Тори, за бога…

— Разбирам — каза Николев и на лицето му се изписа нещо като облекчение. — Всичко това прилича на мексиканска престрелка, нали?

— На мексиканска безизходица — поправи го Ръсел.

— Благодаря — кимна руснакът. — Ще се опитам да го запомня. Но вашите идиоми са толкова объркващи.

— Хайде, изплюйте камъчето!

— Моля? Нали току-що го сторих?

— Да не започваме пак! — тръсна глава Тори и положи ръце на масата с дланите нагоре. — Как предлагате да процедираме, капитане?

— Бих искал да ви направя своето предложение… но не тук.

— Къде? — попита Ръсел.

— В една вила. На Ленинските хълмове.

— Капитане — усмихна се Тори. — Опитайте се да погледнете на нещата от наша страна. Ние нямаме никакви гаранции, че…

— Аз говоря английски — прекъсна я Николев. — Агентите на КГБ нямат право да се издават, че знаят езика на врага. Те трябва да мълчат и да се учат.

— Това не е никаква гаранция — тръсна глава Ръсел. — Поне за мен…

— Нека бъдем справедливи — въздъхна Тори. — Ние също не му предлагаме бог знае какво… — извърна се към Николев и добави: — Ще изслушаме предложението ви, капитане. Но това е всичко, на което сме съгласни.

Капитан Николев кимна с глава.

— Прекрасно! — изстена Ръсел. — Имам чувството, че каквото и да се случи, все ние ще сме прецаканите!

Часът, който Тори и Ръсел прекараха в разправии с граничните служби на СССР, Марс Волков използва за друго. Ръцете му бавно се откъснаха от раменете на Ирина, очите му пробягаха по лицето й.

— Започнах да се тревожа за теб — промълви той. — Нямам нищо против аматьорския ти подход, на практика съм ти много задължен… Но когато нещата опират до Валери и неговите подставени лица от КГБ, няма как да не се тревожа. На даден етап дори си помислих най-лошото… Добре, че се появи, иначе се готвех да алармирам милицията… Късмет!