Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Нейният език беше дори по-остър от този на придружителя й, ако това изобщо беше възможно. Беше облечена в къса пола и блузка без ръкави, капитан Николев гледаше като омагьосан безупречно очертаните й мускули. Но те бяха нищо в сравнение с краката й. Капитанът не беше виждал такива крака никога през тридесет и две годишния си живот. Умът му напрегнато работеше, прехвърляйки всички възможности. Коя е тази изключителна жена?

Американците бяха заобиколени от тълпа тъпи чиновници с подозрителни физиономии. Капитан Николев успя да се отърси от смайването и започна да си пробива път сред тях с онази особена самоувереност и сърдечен апломб, които са присъщи на членовете на елитен клуб, достъпен единствено за богоизбрани.

Хвърли съвсем бегъл поглед на дипломатическите паспорти и официалната нота. Беше убеден, че са фалшиви, въпреки липсата на видими доказателства за това. Знаеше, че заключението му ще бъде потвърдено и от лабораторията на КГБ, но не виждаше смисъл от подобни проверки. В тази лаборатория можеха да изготвят не по-лоши документи от техните, да не говорим за документите на разни британци, французи, японци и какви ли още не… Какъв тогава е смисълът на проверките? В тези неща човек трябва да се ръководи единствено от инстинкта си, а не от веществените доказателства. Капитан Николев знаеше това от опит. Безспорно веществените доказателства не трябва да се пренебрегват, но професионалистите рядко ти ги предоставят, ето защо не бива да си губиш времето с тях…

— Господин Слейд, госпожице Нън — леко се поклони той и се представи. — Някой от вас говори ли руски?

— Аз мога да се оправям — отвърна Тори. — Макар че отдавна не съм практикувала…

Капитан Николев се усмихна и склони глава:

— Акцентът ви е съвсем приличен, госпожице Нън. Остава да видим как сте със запаса от думи.

— Ще видим.

„Точно така, помисли Николев. Ще видим.“ Затвори паспортите и им ги подаде:

— Всичко е наред.

— Така ли? — учуди се Тори. — Защо тогава ни задържат тук повече от час?

Николев сви рамене:

— Навсякъде по света бюрокрацията е една и съща, нали? — на лицето му се появи лека усмивка. — Някой може би се е разтревожил, че сте прелетели над военната база в Новосибирск…

— От плана на полета ясно личи, че сме я заобиколили достатъчно далеч — отвърна Тори.

— Разбира се — кимна Николев. — Извън Москва мерките за сигурност са доста добри, но все пак… — на лицето му отново изплува усмивка. — Надявам се, че няма да имате нищо против, ако хората ми извършат една бегла проверка на вашия самолет…

— Страхувам се, че това е невъзможно — поклати глава Тори. — Ние се ползваме от дипломатически статут, а самолетът ни е собственост на правителството на Съединените щати. Следователно и ние, и машината, притежаваме дипломатически имунитет…

— Обещавам, че нищо от личните ви притежания няма да бъде обект на проверка. Но част от моите началници изпитват основателна тревога, че на самолета може би има монтирани специални камери или друга снимачна техника…

— Уверявам ви, че на борда няма такава техника — отсече Тори.

— Не се съмнявам в думите ви, госпожице Нън, но някои политически правила налагат…

— Или ще оставите самолета на мира, или рискувате да предизвикате дипломатически скандал, господин капитан! — изгледа го предизвикателно Тори. — Уверявам ви, че нашето правителство е особено чувствително по отношение на дипломатическия имунитет.

Капитан Николев се поколеба точно колкото трябва, после на лицето му изгря широка усмивка:

— Права сте, разбира се. Просто не бях помислил за евентуалните усложнения… — махна с ръка по посока на изхода: — Последвайте ме, моля. Ще ви откарам до улица „Чайковски“ като малка компенсация за неудобството, което ви е било причинено…

Тори забеляза очаквателния блясък в очите му и веднага разбра, че е подложена на прикрито изпитание. Вече имаше неприятното чувство, че този капитан от Граничните войски на КГБ нито за миг не повярва в дипломатическото им прикритие. Но как е възможно това?

За момент изпита още по-неприятното чувство, че той е очаквал тяхното приземяване. Не, невъзможно… Местните власти бяха получили плана за полета им и нищо повече. Това едва ли е достатъчно, за да се алармира КГБ. Споменаването на базата в Новосибирск беше пълна глупост и тя нито за момент не позволи да бъде подведена. Ако параноичните руснаци действително изпитваха тревога от полет на чужд самолет в близост с базата, те изобщо нямаше да приемат плана им. Какво ли става зад фасадата, запита се неспокойно Тори.