Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Разбира се, че е късмет — кимна Ирина. Внимаваше да не покаже ужаса, който сковаваше душата й.

„Все още не се разкрива, значи иска нещо от мен, съобрази светкавично тя. Но какво?“

— Изглежда КГБ държи под наблюдение апартамента на Валери — добави на глас тя. — За малко не ме хванаха…

— Значи съм се появил съвсем навреме — отбеляза Марс.

Дъждът трополеше по покрива на колата. Светът се смали и изчезна, на негово място се появи сива и мрачна затворническа килия. Ирина изпита непреодолимото желание да хвърли поглед към компютъра „Тошиба“, да се увери, че малкото куфарче все още е тук. Но очите й останаха вперени в дъждовните струи, шибащи предното стъкло. Тук е, разбира се. Къде може да отиде?

— Нямаш чистачки — отбеляза Марс.

— Откраднаха ги — въздъхна тя. — Но вината е моя, защото забравих да ги сваля…

— В багажника има други — отвърна той. — Ще ида да ги извадя.

Ирина го проследи как отваря вратата и отива към задната част на колата. Лявата й ръка стисна волана, дясната механично посегна към лоста на скоростите. Видя как Марс отваря багажника и се навежда.

Сега всичко може да стане съвсем просто. Освобождава ръчната спирачка, отпуска съединителя и изчезва. По-далеч от затвора, който й готвеше Марс. Просто и лесно. Усети как мускулите й се стягат, готови да изпълнят командата на мозъка. Но дали действително е просто? Къде са униформените от Гранични войски, които претърсваха апартамента на Валери? Едва ли са си тръгнали, оставяйки Марс да се оправя сам…

Ръцете й трепереха толкова силно, че едва ли бяха в състояние да държат волана. Не би могла да шофира в този порой, на всичкото отгоре и без чистачки…

Капакът на багажника се затръшна, от устата й излетя неволен вик на уплаха. Марс мина отпред и постави чистачките. Действаше с една ръка. После седна на мястото до нея, небрежно тикайки компютъра на Валери между краката си. Ирина сведе поглед към дясната му ръка и видя пистолета в нея.

— Стори ми се, че зърнах един от хората на Валери — обясни той и бавно прибра оръжието. — Войната между нас вече започна. Страхувах се, че първата жертва можеше да бъдеш ти…

— Сторих това, което искаше от мен — отвърна тя, надявайки се гласът й да звучи спокойно и делово като неговия. — Нали аз открих връзката между Наташа и Валери?

— Ти я откри — кимна той. — И вече ти казах колко много съм ти благодарен за това. Двамата с Валери бяхме в нещо като безизходица… Никой не беше в състояние да наблюдава действията на другия… Просто познаваме лично сътрудниците ей и знаем кой на кого служи… — на лицето му се появи бледа усмивка. — Но после се появи ти, истински ангел небесен… Ето защо изпитвам огромна благодарност към теб.

Стъклата започнаха да се замъгляват и той смъкна своето леко надолу. Дъждовните капки зачукаха по ръба, рамото му бързо започна да овлажнява. Но той не му обърна внимание.

— В същото време съм доста озадачен, Ирина… Какво търсеше в апартамента на Валери?

— Търсех отговор на една загадка — въздъхна тя: — Загадката на „Бялата звезда“… — извърна се с лице към него, в душата й се блъскаха объркани въпроси. „Ти ли изтезава бедната Наташа, докато изтръгнеш мрачната тайна за болната дъщеря на Валери? Ти ли я уби, когато вече не ти вършеше работа? Копеле!“ Тръсна глава да се концентрира и тихо добави: — Нали това искаше от мен?

— И какво откри?

Усещаше пистолета в джоба му така, сякаш беше опрян в слепоочието й.

— Прерових целия апартамент, но не открих нищо.

— Освен това — каза той и сведе поглед към куфарчето в краката си. — Какво е?

— Компютърът на Валери.

— Внесен нелегално, разбира се — намръщи се той. — Точно в стила на Валери Денисович… — очите му се спряха върху лицето й. — Защо го взе?

„Не мърдай! КГБ.“

Ирина направи опит да се бори с парализиращия ужас, който се надигаше в душата й. Искаше отговорът й да прозвучи смислено, като в същото време не събужда подозренията му.

— Аз ще ти кажа — изпревари я той. — Подозирала си, че в компютъра се съхраняват тайните на „Бялата звезда“…

Съзнанието й се превърна в бучка лед.

— Да — прошепнаха устните й. Какво друго би могла да каже?

Марс замълча. Главата му бавно се отпусна на възглавничката над седалката, на устните му бавно изплува усмивка.

— Защо пък да не проверим това?

Едва сега Ирина разбра каква грешка е допуснала. Трябваше да изхвърли компютъра в боклука. Такава възможност се появи пред нея, но тя глупаво я пропусна. Далеч по-добре беше Валери да изгуби своята информация, но тя да не попада в ръцете на КГБ. Душата и проплака с кървави сълзи. За „Бялата звезда“, за Валери и Наташа, за самата нея… Това чудовище спечели. Сега Ирина прекрасно знаеше какво ще последва.