Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Ирина и Наташа Маякова започнаха да се срещат всяка вечер, независимо дали това става след курса по актьорско майсторство или след поредното участие на Наташа в „Три сестри“.

Невинаги посещаваха заведения, често им беше по-приятно просто да се разхождат из улиците и парковете и да си приказват. Понякога се отбиваха в някоя квартална кръчма, хапваха по чиния зелева супа и отново излизаха навън, сред познатото обкръжение на родния град. Отделяха се от него бавно и почти незабележимо, създавайки един свой собствен свят…

Ирина продължаваше да изгаря от любопитство по отношение на връзката между Наташа и Валери Бондасенко. Не биха могли да се срещат късно през нощта, тъй като работещият актьор не може да си позволи нито пиянски нощи, нито безсъние — Ирина вече беше сигурна в това.

В същото време изпитваше все по-силни угризения от факта, че беше излъгала Наташа за името си. Вече не й беше забавно да я наричат Катя Бороская, предпочиташе да чуе истинското си име от устата на Наташа. Но все още не знаеше как да й обясни, че се казва Ирина Пономарьова, че другото име е било фалш… Едновременно с това приятелските чувства не бяха в състояние да изтрият от паметта й причината да потърси близост с тази жена — тя все още държеше да разбере същността на връзката й с Валери.

Оказа се, че да шпионираш близък човек съвсем не е лесна работа. По време на продължителните разходки Ирина често забравяше първопричината да бъде в компанията на Наташа и се улавяше, че се радва на близостта помежду им. Това, разбира се, продължаваше само миг, после в душата й трайно се настаняваше депресията.

Нощем, когато беше сама, тя неизменно мислеше за това ново приятелство. Струваше и се безкрайно несправедливо да открие сродна душа точно у човека, когото шпионира и оплита в мрежата на лъжите си.

Нощите й с Валери станаха някак трескави, бурни, изпълнени с вътрешното й безпокойство. Сексът помежду им се превърна в дива и изтощителна игра. След него Ирина заспиваше като камък, сутрин Валери дълго я будеше…

Но веднъж събудена, тя моментално се нахвърляше отгоре му, без с нещо да показва, че чува протестите му. Възсядаше голото му тяло, разтваряше бедра и започваше онази серия от необуздани движения, която неизменно водеше до пълната му ерекция. После се спускаше надолу, поемаше члена му в уста и не го изпускаше до мига на експлозията, разтърсваща тялото му като електрически ток.

Потънала дълбоко в оргията на саморазрухата, Ирина вече не беше в състояние да прави разлика между любов и страст. Възбудените стенания на Валери отекваха непрекъснато в съзнанието й и ставаха особено силни, когато тайно наблюдаваше интимните му разговори с Наташа Маякова, а очите й се пълнеха със сълзи на омраза и самосъжаление…

Ирина, Ирина, Ирина… Повтаряше името си беззвучно, като молитва, която напомня за истинската й същност… Но бедата беше там, че тя вече не знаеше каква е истинската същност на Ирина Пономарьова. Връзката беше прекъсната неизвестно къде… Идентичността й, собственото й „Аз“ беше скрито толкова дълбоко, че тя вече не знаеше къде да го търси.

В апартамента на Марс лежеше будна до късно, нервна и незадоволена от несръчните му ласки. Гледаше в тавана и чакаше съня, през цялото време си повтаряше, че утре непременно ще признае на Наташа всичко, двете заедно ще получат шанс да започнат на чисто…

Но утрото настъпваше и тя мрачно поклащаше глава. Даваше си сметка, че е пропуснала времето за признание, че бедата вече е сторена. Не би могла да се върне назад, не би могла да понесе емоциите, които несъмнено ще придружават разкриването на истината. Дали Наташа ще й прости, или категорично ще откаже да се вижда с нея? Ирина имаше мрачното предчувствие, че никога няма да посмее да узнае отговора на този въпрос… Просто защото отношенията й с Наташа бяха прекалено ценни, за да ги загуби.

Същевременно си даваше сметка, че с всяка среща ги поставя под заплаха. Би могла да се изпусне с нещо, би могла да се натъкне на някой познат, който да я назове с истинското й име… Но най-лошото беше, че мрази Наташа точно толкова, колкото я обича и държи на нея. Мрази я заради тайнствената й връзка с Валери, същността на която Ирина все още не можеше да разбере и това я вбесяваше…

Започна да изпитва странното чувство, че животът й се разпада на отделни фрагменти — сякаш е яйце, строшено с камък. В него липсваше нещо съществено, нещо от особена важност. Ирина бавно осъзна, че това е така отдавна, далеч, преди да подозира за съществуването на Валери…