Дъглас Престън - Златото на Кивира

Здесь есть возможность читать онлайн «Дъглас Престън - Златото на Кивира» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Златото на Кивира: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Златото на Кивира»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Това е зло място. Оставете руините на Кивира непокътнати и в забвение. Изгубеният град на анасазите е красиво място да умреш. Нощното небе е обсипано със звезди, наоколо вият койоти, а съкровищата на легендарния град стоят непокътнати.
Всички, които знаят местонахождението на града, са отдавна мъртви. А малцината оцелели ще пазят тайните, докато са живи! Всяка експедиция дотам е обречена на провал и смърт!
Защото на Кивира е роман, който се заиграва със свръхестественото — изключително увлекателно четиво за приключения и отдавна извършени престъпления.
Ню Йорк Таймс.

Златото на Кивира — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Златото на Кивира», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Сигурен ли си, че това е причината за смъртта на Питър?

— Доколкото е възможно при тези условия. Трябва ми по-силен микроскоп, за да съм абсолютно сигурен, защото диаметърът на спорите в тъканта е само петдесетина микрона. Нищо друго обаче не обяснява симцтомите: цианозата, мукопурулентната слюнка… бързата смърт. И елементарният тест, който преди малко проведох с тъкан от белия дроб на Холройд, потвърждава наличието на кокцидиоидни антитела. — Той въздъхна. — Едва през последния ден започнах да сглобявам отделните части от мозайката. Късно снощи прекарах известно време в руините и открих други образци трупен прах в керамични съдове, както и различни странни видове инструменти. От това и от натрошените кости в прохода става съвсем ясно, че обитателите на Кивира всъщност са произвеждали трупен прах. В резултат целият град е заразен с него. Целият долен почвен слой е пълен със спори, чиято гъстота се увеличава в дъното на пещерата. Това означава, че най-голяма е концентрацията в прохода и особено в пещерата на Кивата на слънцето, която откри Блек.

Антропологът замълча за миг.

— Изложих ви теорията си, че в края на краищата градът не е принадлежал точно на анасазите. Имал е ацтекски произход. Тези хора са донесли човешките жертвоприношения и магьосничеството сред анасазите. Според мен те са убийците, завоевателите, които са причинили гибелта на цивилизацията на анасазите и изоставянето на платото на Колорадо. Именно те са тайнствените врагове на анасазите, за които толкова отдавна се чудят археолозите. Тези врагове не са убивали и упражнявали властта си чрез открита война и тъкмо затова не откриваме свидетелства за насилие. Те са налагали властта си по-недоловим начин — чрез магьосничество и употреба на трупен прах, които не оставят почти никакви следи.

Арагон сниши глас.

— Когато анализирах онази циста, реших, че е свързана с канибализъм. Следите по костите ме насочиха към това заключение. Всъщност въпреки възраженията на Блек това беше очевидният извод: в момента съществуването на канибализъм при анасазите е гореща, макар и силно оспорвана теория. Но вече не смятам, че в дъното на всичко това лежи канибализъм. Сега съм убеден, че следите по костите говорят за нещо още по-ужасно.

Той отправи към Нора измъчен поглед.

— Смятам, че жреците в града са заразявали пленници или роби с болестта, чакали са да умрат и са смилали телата им, за да произвеждат трупен прах. Отпадъците от тази отвратителна операция са в дъното на пещерата. С помощта на праха тези завоеватели са били в състояние да поддържат властта си чрез ритуали и страх. Но накрая гъбичките са се обърнали срещу тях. Слабото земетресение, което е напукало кулите и е предизвикало свлачището, трябва да е вдигнало тектоничен гъбен облак в долината, също като в Сан Хоакин. Само че в този тесен каньон прашният облак не е отлетял. Той е изпълнил нишата и е покрил Кивира. Всички онези скелети, нахвърляни върху натрошените кости в дъното на пещерата, са на умрелите ацтекски жреци.

Арагон замълча и се извърна. Лицето му, помисли си Нора, никога не е изглеждало толкова изпито, толкова мрачно.

— Сега е моментът аз да ти кажа нещо — бавно отвърна тя. — Възможно е съвременни магьосници да се опитват да ни прогонят от долината. — И накратко му разказа за нападението в ранчото и разговора с Беюдзин. — Проследили са ни дотук — завърши Нора. — И след като са открили града, сега се опитват да ни изпъдят, за да могат сами да го ограбят.

Арагон се замисли за миг, после поклати глава.

— Не. Не, не смятам, че са тук, за да ограбят града.

— Какви ги говориш? — обади се Смитбак. — Защо иначе ще се опитват да ни прогонят?

— О, не споря, че се опитват да ни прогонят. Обаче не за да ограбят града. — Той отново погледна Нора. — Ти през цялото време си предполагала, че тези кожоносци търсят града. Ами ако всъщност са се опитвали да го защитят?

— Не раз… — започна Смитбак.

— Един момент — прекъсна го Нора. Мислите й бясно препускаха.

— Как иначе може толкова бързо да са ни проследили? — попита Арагон. — И ако наистина са убили Холройд с трупен прах, откъде другаде може да са го взели, освен оттук?

— Значи не са търсили писмото, за да узнаят къде се намира Кивира — промълви Нора. — Искали са да го унищожат. За да ни попречат да дойдем тук.

— Нищо друго не ми се струва логично — каза Арагон. — Преди смятах, че Кивира е бил град на жреци. Сега смятам, че е бил град на магьосници.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Златото на Кивира»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Златото на Кивира» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дъглас Престън - Белият огън
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Трупът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Мечът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Проектът Кракен
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Сблъсък
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Ден на гнева
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Вуду
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Отзывы о книге «Златото на Кивира»

Обсуждение, отзывы о книге «Златото на Кивира» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x