Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Много. Според мен изоставянето на Кивира — всъщност може би дори причината за самото й съществуване — е тясно свързано със смъртта на Холройд. — Той избърса лице с ръкава на ризата си. — Несъмнено си забелязала пукнатините на кулите и срутените помещения на третия етаж.

Нора кимна с глава.

— Забелязала си също голямото свлачище в отсрещния край на каньона. Докато търсехте убийците на конете, аз поговорих с Блек за това. Той ми каза, че градът е претърпял слабо земетресение горе-долу по времето, когато е бил изоставен. „Датите са статистически еднакви“ — това бяха точните му думи. Според него свлачището също датирало оттогава, несъмнено предизвикано от земетръса.

— Значи смяташ, че всички онези хора са загинали при земетресение, така ли? — попита Нора.

— Не, не. То е било съвсем слабо. Обаче свлачището и срутването на някои сгради са били достатъчни, за да вдигнат голям облак прах в долината.

— Много интересно — каза Смитбак. — Но какво общо има някакъв облак прах отпреди седем века със смъртта на Холройд?

Арагон мрачно се усмихна.

— Оказва се, че има много общо. Защото прахът в Кивира съдържа Coccidiodies immitis. Това са микроскопични спори на гъбички, които живеят в пръстта. Обикновено се срещат в изключително сухи, често далечни пустинни области и хората рядко влизат в контакт с тях. За щастие. Те са причинители на смъртоносна болест, наречена кокцидиоидомикоза. Може да сте чували другото й име — долинна треска.

Нора се намръщи.

— Долинна треска ли?

— Един момент — обади се Смитбак. — Това не беше ли болестта, от която са умрели няколко души в Калифорния?

Арагон кимна.

— Долинна треска, или треска от Сан Хоакин, по името на калифорнийския град. Преди много години край Сан Хоакин имало земетресение в пустинята. То предизвикало малко свлачище, което вдигнало облак прах над града. Разболели се стотици и двайсет души умрели от кокцидиоидомикоза. Учените наричат този тип смъртоносен облак прах „тектоничен гъбен облак“. — Антропологът се намръщи. — Само че тези гъбички тук в Кивира са от далеч по-опасен щам. В концентрирана форма убиват за часове или дни, не за седмици. Виждате ли, за да се разболееш, трябва да вдишаш спорите — или от пръстта, или… по друг начин. Не е задължително да си в контакт с болен.

Той пак избърса лице.

— Отначало симптомите на Холройд ме озадачаваха. Не приличаха на който и да е познат инфекциозен агент. Смъртта определено настъпи прекалено бързо, за да се дължи на обичайните причинители. И после си спомних онзи ръждив прах от царския гроб.

Арагон погледна Нора.

— Разказах ти за откритията ми за костите. Спомняш ли си обаче онези две паници, пълни с червеникав прах? Ти реши, че може да е някакъв вид червена охра. Така и не ти казах, че прахът се оказа от изсушени и смлени човешки кости и плът.

— Защо не ни каза? — възкликна Нора.

— Да речем, че ти беше заета с други неща. И исках, преди да ти подхвърля поредната загадка, самият аз да я проумея. Докато се чудех каква е причината за смъртта на Холройд, си спомних за червеникавия прах. И тогава разбрах точно какво представлява. Това е вещество, известно на някои индиански племена в Югозапада като „трупен прах“.

Нора се озърна към Смитбак и видя собствения си ужас, отразен в очите му.

— Използвали са го магьосници, за да убиват жертвите си — продължи Арагон. — Трупният прах и до днес е разпространен в някои индиански общности.

— Знам — промълви тя.

Спомняше си изпитото лице на Беюдзин, огряно от звездната светлина, докато им разказваше за бягащите с вълчи кожи.

— Когато проучих праха под микроскоп, установих, че гъмжи от Coccidiodies immitis. Тоест трупен прах, който е смъртоносен.

— Според теб Холройд е бил убит с него, така ли?

— Да, като се има предвид огромната доза, която трябва да е вдъхнал, за да умре толкова бързо. Макар че болестта му определено се е влошила от постоянното излагане на прах. В дните преди смъртта си той копаеше в най-вътрешната част на руините. Истината е, че всички сме били изложени на праха.

— И аз доста копах — с треперещ глас отбеляза Смитбак. — Колко ни остава, докато се разболеем?

— Не знам. Много зависи от имунната система и степента на излагане. Мисля, че гъбичките са много по-концентрирани в дъното на пещерата. Но все пак колкото може по-бързо трябва да се махнем оттук и да се подложим на лечение.

— Значи има лекарство? — попита журналистът.

— Да. Кетоконазол или в по-тежките случаи, когато гъбичките са атакували централната нервна система, амфотерицин B, инжектиран директно в гръбначния мозък. Амфотерицинът е обикновен антибиотик и преди да тръгнем на експедицията, се чудих дали да не взема малко със себе си.