Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Армитидж, както вероятно и Питър Линк, обитаваха отделен кабинет, който някога служеше за жилищно помещение на пастор Майрън Таск. Застанал в центъра на стаята, Джак се огледа. Огромният шкаф все още стоеше до едната стена, а белязаното от времето бюро на Таск до отсрещната стена, но всичко останало беше различно — съвременно, лъскаво, блестящо. Вероятно новата мебелировка правеше стаята да изглежда толкова малка, помисли си Джак. Или може би паметта му изневеряваше. Но при всички случаи, също като в „Лангли Фийлдс“, Джак усети раздвояване — едновременно беше и не беше тук. Зачуди се дали и Ема се е чувствала по същия начин, когато се появи на задната седалка в колата му.

Армитидж вече беше зад бюрото си.

— Каза, че искаш списък на членовете, които са напуснали през последната година и половина.

Джак прочисти гърлото си.

— Точно така.

Армитидж кимна.

— Мога да го уредя.

Пръстите му захвърчаха по клавиатурата, докато изписваше алгоритъма, който щеше да дешифрира базата данни на ПАСП. След момент той вече копираше списъка в нов документ и натисна един бутон. Принтерът забръмча и изплю два листа. Армитидж се наведе, извади ги от отвора и ги подаде на Джак.

Джак знаеше, че Нина е съвсем близо до него и протяга врат, за да прочете списъка така лесно и без абсолютно никакви усилия, че бе обзет от завист. За него самия това беше борба на живот и смърт. Концентрира се, както го учеше пастор Таск, и си припомни триизмерните букви, които пасторът измисли за него, за да може Джак да ги усети, да разбере индивидуалната им същност, за да може да ги разпознава в две измерения, да намери смисъл в последователността им. Буквите престанаха да плуват далеч от него и започнаха да се събират като пасаж риби около коралов риф. Джак зачете имената бавно, но правилно.

— Виждаш ли някой познат? — попита Армитидж.

Напълно концентриран, Джак поклати глава.

Нина се огледа и се обърна към Армитидж:

— Честно казано, не разбирам какво правите.

— Не е толкова тайнствено, колкото го изкарват по новините — отвърна Армитидж. — Ние просто не искаме да живеем в „християнска нация“, не желаем управници да се помазват със светено масло. Преди всичко не искаме президент, който вярва, че изпълнява Божията воля. Просто искаме свобода да изследваме неизвестното, накъдето и да води то.

— И каква ви е позицията за човешката душа?

— Някои водещи учени по целия свят, които са мисионерски секуларисти, вярват, че това, което наричаме душа, всъщност е електрическа енергия, както и че когато тялото умре, тази енергия продължава да живее. Това е една от загадките, които се опитваме да разрешим.

— А Бог?

— Бог е личен въпрос, госпожо Милър. Мнозина от нас вярват безусловно в Бог, в каквато и форма да е той. Ние не се борим срещу Бог, а срещу това, което всички „религиозни системи“ правят в името на Бог. Нека ви дам пример от историята. — Той затършува по бюрото, докато намери книга с твърди корици, озаглавена „Бракът на рая и ада“. — Това са думите на визионера Уилям Блейк от XVIII век:

„Всички библии и свети писания са причина за следните погрешни схващания:

У човека има два отделно съществуващи принципа — Душа и Тяло.

Енергията, т.е. Злото, идва от Тялото, а Разумът, т.е. Доброто, идва от Душата.

Истината е в обратното:

Душата и Тялото са неразделими, защото Тялото е онази част от Душата, разпознаваема от петте сетива…

Животът е Енергия и тя произхожда от Тялото, а Мисълта е границата или външната обвивка на Енергията.“

Армитидж затвори книгата и я остави настрани.

— Уилям Блейк казва, че злото не е вродено в човешките същества. Аз му вярвам. Историята за отровната ябълка от Дървото на познанието е измислица, сътворена от хората, които от самото начало са се стремели да установят власт над другите, като поддържат невежеството им.

— И все пак не разбирам защо толкова съсредоточено търсите смисъла на нещата. Ами ако смисъл няма?

— Основната стратегия на църквата е да поддържа невежеството — спокойно обясни Армитидж. — Знанието е мъдрост, госпожо Милър. Мъдростта е власт. Властта дава индивидуалност.

— И също така подхранва егото — допълни Нина. — Излишъкът на его създава хаос.

— Хайде! — Джак хвана Нина за лакътя и я насочи към вратата. — Той може да спори до Второто пришествие. — Докато я побутваше навън, рече: — Благодаря ти за помощта, Армитидж.

— Винаги съм на разположение. — Той вече се бе заловил за работа и си проверяваше имейлите.