Глен Купър - Десетата зала

Тал трябваше да продължи своето търсене.

Първия път, когато Тал погълна извисяващата вода, Убоас му каза, че ще седи до него и ще остане будна, докато се върне. Късно през нощта тя галеше косата му, опитваше се да отвръща на гърлените му звуци и докосваше сухите му устни с потопени във вода пръсти.

Когато той най-сетне се върна при нея в синкавата светлина на утрото, първите човешки очи, които видя, бяха нейните.

Посегна да докосне лицето й и тя го попита къде е бил и какво е видял.

И ето какво й каза той.

Усетил как тялото му се преобразява. Първо ръцете му се превърнали в нокти на хищна птица, после лицето му се издължило в твърда човка. С няколко леки размахвания на ръцете полетял и направил няколко мързеливи обиколки над огъня, гледайки надолу към собствените си хора, кръжал предпазливо, за да свикне с наклоните и завоите. Шепнещият вятър и лекият, не изискващ никакви усилия полет го изпълнили с радост и сърцето му запяло. Дали той е първият от клана, изживяващ подобно нещо? Или първият човек изобщо?

В далечината видял черни коне да пасат в саваната и полетял към тях, привлечен от красотата и силата им. Понесъл се над широките им мускулести гърбове, накарал ги да препуснат в галоп и да се изпотят. Летял сред тях, око до око, без да изостава. Разбира се, беше виждал коне и преди. Беше се промъквал до тях и ги бе пронизвал в хълбоците, проливайки кръвта им. Беше ял месото им, бе носил кожите им. Но никога досега не ги бе виждал. Не и по този начин.

Огромните им кафяви очи били бистри като локвички върху тъмни камъни след дъжд. В тях нямало страх, само жизнена сила, каквато не беше изпитвал. Видял собственото си отражение в тези кафяви кръгове — рамене и ръце на човек, глава на ястреб. А после прозрял отвъд отражението си, в сърцето на животното. Почувствал неговата волност и дива страст. Почувства жизнената му сила, твърдата му решимост да оцелее.

Усетил раздвижване в слабините си и погледнал към тях. Бил огромен и възбуден, готов за сношение. Чувствал се по-жив от всеки друг път.

Извил врат назад и се зареял по-високо, а конете изостанали зад него. Зорките му ястребови очи забелязали нещо. На хоризонта. Тъмна маса. Движела се.

Завил и яхнал вятъра през буйната река, към огромната равнина.

Бизони.

Огромно стадо, най-голямото, което бе виждал. Движели се като едно цяло, земята се тресяла под мощните им копита. Дали биха да го пуснали сред себе си?

Навел глава и се понесъл надолу, докато не полетял над самата земя, докато ги настигал. Задници и опашки, докъдето му стигал погледът. Очите му се изпълнили с тропота на копита.

И тогава те се разделили.

Пускали го при себе си.

Бизон отдясно, бизон отляво. Тал размахвал ръце и летял с тяхната скорост, докато не се изравнил с водачите — двама огромни мъжкари с глави като канари и рога с дължината на човешка ръка.

Докато очите на конете били пълни със свобода и дух, черните очи на бизоните преливали от мъдрост. Разговарял с тях — не с думи, а с далеч по-могъщ език. Той бил едно с тях, те били едно с него. Говорили с него за предците му и за древните им традиции. Той им говорил за своята обич и почит към тях. Казал им, че е Тал, от Клана на бизона.

Те го почели, като му позволили да тича с тях. И в замяна поискали и той да ги почете.

И след като й разказа всичко, Тал се унесе в сън, но когато малко по-късно се събуди, настроението му бе черно като нощта. Изкрещя й да се маха. Захвърли кожите си. Виеше в сляпа ярост, проклинаше нощта, заповядваше на слънцето да изгрее. Когато кланът се събуди от виковете му и един от братовчедите се приближи да го успокои, той нападна младежа и се опита да го удуши, но други мъже го дръпнаха назад и го приковаха към земята.

Убоас беше уплашена от дивия му поглед, но се върна при него и разтри раменете му, макар че той се мъчеше да се освободи от ръцете и коленете на мъжете, които напрягаха цялата си сила, за да го удържат.

И когато гневът му най-сетне отмина и той отново стана себе си, мъжете предпазливо го пуснаха. Тръгнаха обратно към кожите си, като разговаряха тихо помежду си. Убоас остана с него до сутринта, притисната във вече спокойното му тяло.

След първото реене умът на Тал работеше като никога досега. Подходи към задълженията си към Клана на бизона с жар и всеотдайност. Твърдата му решимост будеше благоговение и вдъхновяваше. Сякаш израстваше за ролята си на водач пред очите на всички. Яростта му след полета ги беше уплашила, но те също знаеха, че водачът трябва да бъде свиреп. Светът беше опасен и те се нуждаеха от воин.