Глен Купър - Десетата зала

— В онова чекмедже държахме резервния ключ за пещерата.

— Вижте дали ще го намерите — подкани Тука. — Но си сложете ръкавици, ако обичате. — Посочи кутия с хирургически ръкавици, оставени от следователите. — Заради отпечатъците.

Люк започна да рови из папките.

— Колко ключа имахте? — попита Тука.

— Два. Моят беше у Пиер.

— А, отново Пиер.

След дълго търсене Люк обяви, че резервният ключ липсва.

— Мисля, че не е зле да проверим пещерата — каза той.

— Добре, да го направим.

Лейтенант Бийете караше. По пътя телефонът на Тука звънна и той прие обаждането, но предимно слушаше. Когато приключи, се обърна към седящия отзад Люк.

— Съдебният лекар казва, че в пробите от изнасилените жени имало нещо интересно.

Люк не искаше да слуша, но полковник не беше настроен да щади чувствата му.

— Изнасилвачът е имал ненормални сперматозоиди. Къси опашки, явно не са добри плувци. Докторът използва термина „имотилен синдром“. Може би това ще ни бъде от полза, ще видим.

Образите на Мари и Елизабет изникнаха в ума на Люк. За пръв път през този ден по бузите му потекоха сълзи.

В края на алеята видяха колата на Пиер, оставена на чакъления паркинг. Люк се затича към нея, но Бийете му извика:

— Не докосвайте нищо!

Надникнаха вътре, но купето бе празно.

Люк ги поведе надолу по стълбата. Стигна до корниза и зейналата врата го изпълни с ярост.

— Някой е влизал! Господи!

Бийете се обади по радиостанцията си и поиска подкрепления.

— Водете, професоре — каза Тука и разкопча твърдия си кожен кобур.

Картонената кутия с калцуни още стоеше до входа. Люк дръпна главния лост за захранване и цялата пещера светна, от входа до дъното.

— Трябва да сложим защитно облекло — измънка Люк.

— За да се предпазим ли? — попита Тука.

— Не себе си, а пещерата.

— Предвид обстоятелствата, нека не се притесняваме за това — заяви полковникът.

Тука и Бийете изглеждаха раздразнено разсеяни от пещерното изкуство, сякаш беше тук нарочно, за да обърка местопрестъплението. Люк се движеше предпазливо, проверяваше всяко изображение, изпълнен със страх да не открие графити или някакъв друг вандалски акт. Всеки, способен да отнеме човешки живот, със сигурност можеше да направи и подобно нещо.

— Какво е това? — попита Тука, като посочи табелката с римското число III на стената.

— В пещерата има десет зали. Тази е третата, Залата на елена.

— Коя е най-важната?

— Всички са важни. Но ако трябва да ги степенувам, бих сложил на първо място десетата зала.

— Защо?

— Ще видите.

Най-сетне стигнаха до Зала 9. Люк донякъде се успокои, като видя, че изображенията са недокоснати, съвършени както винаги.

Влязоха на четири крака в тунела.

Когато се озоваха в десетата зала и Свода на дланите, Люк веднага видя дългата ръка на Пиер в Залата на растенията.

— Пиер! — извика той и затича към него.

Пиер лежеше по очи.

Черната му кожа бе студена като пода на пещерата. Бийете с опитни движения провери пулса му и обяви, че смъртното вцепеняване вече е факт.

Още един убит студент.

В краката на човека птица.

На това мистично място.

Думите на абат Мено отекнаха в главата му: „Боя се, че всички си отидоха.“

Бийете говореше нещо, но Люк не го чу. Погледна към него и го помоли да повтори.

— Казах, че има ключ в джоба си. Това оригиналът ли е или копието?

— Оригиналът. Ключодържателят е мой.

Бийете продължи огледа си.

— Има прободна рана в десния хълбок. Ще видим какво ще каже съдебният лекар, но вероятно тя е причината за смъртта.

— Какво означава това? Тези растения и този човек или каквото е там с огромната му ерекция? — попита Тука.

— Не зная дали ще разберем някога какво означават — уморено отвърна Люк. — Сигурен съм, че ще се появят какви ли не теории.

— А вашата теория каква е?

— Точно сега не бих могъл да говоря за това. Най-добрият ми студент е мъртъв. Хората ми са мъртви. Жените…

Тука дори не се престори, че му съчувства.

— Това не е празно бъбрене, професоре. Водя разследване! Искате ли справедливост? Сигурен съм, че да! Колко добре познавахте този човек? — Посочи Пиер с брадичка.

— Познавам го много добре. Беше с мен четири години. Много добър археолог. Можеше да стане прочут.

— Къде е бил, преди да стане ваш студент?

— В Париж. В Парижкия университет. Той беше парижанин.

— От Африка.

Люк се подразни от обвинителния тон, с който бе казано това.

— И какво?