Глен Купър - Десетата зала

Гледката беше невероятна. Болницата бе на път да се разцепи. Люк вървеше напред, а Сара се взираше във всеки пострадал, като се мъчеше да разпознае лицето на Фред. Намери го след радиологичното отделение. Ръката и рамото му бяха гипсирани, стъпалата и глезените — също. Фред беше в началото на четирийсетте, със сресана на път през средата на главата коса и лице, което на цвят почти не се различаваше от гипса. Присвиваше очи като човек, изгубил очилата си.

— Ето те и теб! — подхвърли той на Сара.

— Ох, Фред! Виж се само! Толкова се разтревожих.

Фред бе мил и внимателен както обикновено. Настоя да се запознае любезно с Люк, сякаш се срещаха в конферентната зала на фирмата му.

— Слава Богу, че закъсняхте — рече той. — Иначе щяхте да попаднете в цялата тази каша.

Самият той бил в тоалетната. Бил смутен, защото обаждането на Сара го заварило със свалени панталони.

Следващото, което си спомнял, било как го изнасят пожарникари, усещал непоносима болка в стъпалата и рамото. Инжекцията морфин на паркинга го развеселила доста, призна той, и като не се броят мъчителните терзания около съдбата на неколцина колеги и приятели, бил сравнително добре.

Сара хвана здравата му ръка и попита дали може да направи нещо за него.

Той поклати глава.

— Дойдохте чак от Франция, за да се видим. Не мога да ви оставя да си тръгнете, без да чуете какво открихме.

— Стига глупости, човече! — възкликна Люк. — Минал си през самия ад. Ще говорим след няколко дни. Моля те!

— Бях подготвил презентация на „Пауър Пойнт“ — тъжно съобщи Фред. — Всичко отиде по дяволите. Компютърът ми, лабораторията, всичко. Добре де. Нека поне ви кажа за резултатите. Може би някой ден ще съм в състояние да ги възпроизведа. Юристката ни беше на тръни, защото анализирах пробата ви без необходимите документи и договори. Разбирате ли, получихме доста важни данни и не беше ясно чия ще бъде интелектуалната собственост. Тя не ми позволи да съобщавам каквото и да било писмено или по електронната поща. Миналата седмица всичко това изглеждаше толкова важно… — Гласът му замря. — Разбрах, че е загинала тази сутрин. Юристката. Казваше се Джейн.

— Съжалявам, Фред — промълви Сара и стисна ръката му.

Той помоли за малко вода и пи през прегънатата сламка.

— Е, онази ваша течност имаше доста интересни съставки. Екраните ни светнаха като коледни елхи. Откъде да започна? Добре, имахте ли представа, че вътре гъмжеше от ергот алкалоиди?

— Майтапиш се! — възкликна Сара. После видя обърканото изражение на Люк и обясни: — Това са психоактивни съставки. Природна LSD. Откъде са се появили тези ерготи? Дадох ти списъка на растенията, Фред. — В същия миг й просветна и тя изтърси: — Claviceps purpurea!

— Точно така! — потвърди Фред.

На Сара отново й се наложи да обяснява на Люк:

— Това е гъба. Тя заразява диви и култивирани треви, подобно на нашия див ечемик. Гъбата произвежда психоактивните съставки. През Средните векове десетки хиляди европейци са пострадали от ерготизъм от естествено заразена ръж. Веществата причиняват халюцинации, лудост, понякога и смърт. Ацтеките са дъвчели семената на грамофонче, които съдържат ерготи. По този начин можели да общуват с боговете си. Господи, изучавала съм ерготизма по време на следдипломната квалификация! Наличието на ерготи във фуража продължава да бъде сериозен проблем.

— Стопроцентово съм сигурен, че идват от гъбата — възбудено каза Фред, който сякаш беше забравил за състоянието си. — Преобладаващите ерготи бяха агроклавини елимоклавин.

Сара поклати разбиращо глава.

— Откри ли нещо друго?

— И още как. Ерготите са само началото. Чакай да чуеш останалото!

Мобилният телефон на Люк иззвъня. Когато го отвори, служител от болницата му каза, че не може да използва апарата вътре в сградата.

Люк се извини и закуцука по коридора към травматологията.

— Ало?

— С професор Симар ли говоря?

— Да, кой се обажда?

— Отец Мено, от Руак. Трябва да говоря с вас.

— Да, един момент. Само да изляза навън.

На излизане видя двама едри мъже да вървят рамо до рамо към него и му се стори, че чува „Oui“, което му се видя странно в коридорите на болница „Нъфилд“. Единият беше облечен в спортна блуза, вторият — във ватирано яке. И двамата изглеждаха изтощени. Когато ги погледна, Люк остана с впечатлението, че мъжете нарочно извърнаха погледи, но всичко стана много бързо и в следващия момент той се озова навън.

Дворът пред травматологията беше пълен с линейки, полицейски автомобили и подвижни телевизионни станции. Люк се опита да намери сравнително спокойно местенце.