Скот Прат - Един невинен клиент

Гледах я: ухилена на трепкащата светлина на газовите лампи. Тя отново надникна в сака.

— Мога ли да ги пипна?

— Ако искаш, ги разхвърляй. Твои са.

— Боже, Джо, какво облекчение! Сега… какво ще си купим?

— Какви ги говориш? От теб се очаква да си скъперничка. Нищо няма да купуваме. Имаме всичко, от което се нуждаем.

— Хайде да прахосаме само малко. Трябва да купим нещо.

— Не, не трябва.

— Напротив, трябва. — Очите й грееха ярко от пакостливост. — Дай тогава да идем някъде.

— Не.

— Когато процесът свърши, трябва да идем на Кайманите или някъде другаде. Винаги си искал да идеш там. Стига си бил такъв мърморко.

— Защо не се потревожим какво ще правим с тях тази вечер?

— Зная много добре какво ще направим с тях. Ще спим с тях. Няма да отделям поглед от тях, докато утре сутринта не ги прибера в банковата ни касетка. Тогава ще измисля какво да правим с тях. Разкажи ми за момичето. Какво е?

— Тя е… сладка — отговорих. — Наистина. Сладко дете.

— Колкото мен ли е красива?

— Не е дори наполовина.

— Добър отговор.

Тя протегна празната си чаша и аз я напълних отново. После я вдигна:

— Наздраве за красивите момичета и техните богати приятели.

— Наздраве — отговорих и отпих голяма пенлива глътка.

— Кога ще прочетат обвинението?

— В понеделник. В девет часа в Джонсбъро. Нека да поговорим за нещо друго. Вечерта е красива. Седя на веранда и до мен седи красива и малко пияна жена. Току-що съм изкарал за един ден повече пари, отколкото други правят за пет години. Правонарушенията и убийствата не ми се струват подходяща тема за разговор.

— Прав си. — Каролайн стана от стола и протегна ръка. — Ела с мен.

И ме поведе към спалнята.

— Тежък е — отбеляза и кимна към сака в другата си ръка. — Прекрасна тежест.

Щом влязохме в спалнята, пусна сака с парите до вратата, бутна ме на леглото и започна бавно да разкопчава блузата си. Каролайн е единствената жена, с която съм спал. От толкова време бяхме заедно, че тя знаеше много добре какво трябва да прави, когато се любим.

И през следващия час го правеше точно както трябва.

Агент Ландърс тичаше по пет километра дневно поне пет дни седмично. Бягането поддържаше тялото му стегнато, а освен това помагаше срещу махмурлуците. В деня, след като арестува момичето тичаше по Уатуга Авеню в Джонсън Сити и си мислеше, че би предпочел да изчука това маце, вместо да го арестува. Мамка му, много беше готина!

Освен това имаше достатъчно акъл да не се разприказва. След като я прибра, Ландърс прекара цял час с нея в стаята за разпити. Единственото, което му каза, беше, че иска да говори с адвокат. Преди ареста Дийкън Бейкър, районният прокурор, беше повикал Ландърс в кабинета си. Бейкър беше тлъст и тъп набожен лицемер, но някак си бе успял да накара хората да го изберат, така че той командваше парада. Каза, че много го натискали да арестуват някого. Синът на жертвата бил заместник-шериф и капелан и му звънял по три пъти на ден. Освен това покойният имал братовчедка, активистка в Републиканската група на жените в Картър Каунти, и тя също звъняла всеки ден.

— Голяма работа — отговори Ландърс. — Да си се обаждат.

Не разполагаше с кой знае какви доказателства. В нощта, когато нахлуха в „Маусес Тейл“, разпитаха четиридесет души. Деветима служители, останалите — клиенти. Само едно лице каза, че разпознава Тестър. Стриптийзьорката Джули Хейс. Каза, че Тестър дошъл към девет и останал до полунощ, като междувременно се накъркал. Че в един миг цитирал Светото писание, а в следващия държал да му сядат в скута. И че се заинтересувал особено от една келнерка, Ейнджъл Крисчън. Към единадесет и половина проповедникът и Ърлин Барлоу разговаряли около пет минути, след което проповедникът излязъл през предната врата, а Барлоу и Ейнджъл отзад. Никой от тримата не се върнал в клуба. Освен това Хейс каза, че до деня на убийството на проповедника Барлоу карала червен шевролет „Корвет“, а на следващия ден вече била с черното беемве.

Никой от останалите в заведението не каза нещо, което можеха да използват, така че Ландърс се запита дали Хейс казва истината. Може би по някаква причина таеше злоба срещу Барлоу или срещу момичето — или и срещу двете. Въпреки това записа показанията й и тя се подписа. Каза му, че е готова да свидетелства.

Съдебномедицинският екип бе открил по ризата на Тестър няколко косъма, така че след като взе показанията на Хейс, Ландърс след дълги преговори издейства заповед за обиск на жилището на Ърлин Барлоу. Освен това убеди съдията да подпише заповед Ърлин Барлоу и Ейнджъл Крисчън да дадат косми за изследване. В къщата на Барлоу не откриха нищо. Нямаше дори една порнокасета. Обаче Ландърс накара да снимат момичето, защото имаше лоша синявица на лицето.