Скот Прат - Един невинен клиент

Поех си дълбоко дъх.

— Познаваш това момиче малко повече от месец. Да не би да искаш да кажеш, че си готова да вложиш в защитата й четвърт милион долара?

Тя дори не трепна.

— Ейнджъл не е убивала никого. Кълна се. Ще направя всичко, което е нужно.

— Добре, ето условията, при които ще приема. Двеста и петдесет хиляди в брой. Предварително и никакво връщане на някаква част от парите. Това е моят хонорар. Ще трябва да платиш и разноските. Ще имаме нужда от детектив, може да се наложи да наемем експерти. А те не са евтини.

— Знаеш ли какво, скъпи — прекъсна ме тя, — защо не идеш в затвора да се срещнеш с Ейнджъл? Когато свършите, ще ми се обадиш, а аз ще съм ти приготвила парите.

По пътя към затвора сериозно се замислих дали да поема случая. Бях взел решение да изляза от играта и времето вече беше настъпило. Лили щеше да завърши след месец, а на мен ми бяха останали само няколко дела. Но парите… Боже мили! Четвърт милион? Наистина ли щеше да плати? Тези пари щяха да осигурят на Каролайн и мен малко спокойствие, особено като се имаха предвид разходите за мама в старческия дом. Грижите за нея ми струваха повече от хилядарка на месец. Реших да изчакам и да взема решение, след като говоря с момичето.

Щом вратата на адвокатската стая се отвори, осъзнах, че Ърлин Барлоу казва истината поне за едно. Момичето беше красиво. Станах, докато двамата надзиратели я придържаха за лактите, защото тя ситнеше заради оковите на глезените. Помогнаха й да седне на стола, сякаш я настаняваха за официален обяд, и след това излязоха. За секунда имах чувството, че ще се поклонят. Вратата се затвори и аз седнах.

— Е, никога не бях виждал подобно нещо — започнах.

Тя се усмихна разсеяно.

— Надзирателите не са учтиви с никого, независимо от пола. Никога не бях виждал надзирател да помага на затворник да седне.

Косата й имаше цвета на полиран махагон и се спускаше като планински водопад от главата й до малко под раменете. Нослето й беше малко, фино и леко вирнато. Очите й бяха с формата на бадем и наситено кафяви. Лявата й вежда беше малко по-високо от дясната и придаваше на лицето й изражение на постоянен интерес или леко объркване. Устните й бяха пълни и леко издути и дори под стандартния затворнически комбинезон се виждаше, че има великолепно тяло.

— Казвам се Джо Дилард — продължих. — Адвокат съм. Ърлин Барлоу ме помоли да дойда да поговоря с теб.

— Аз съм Ейнджъл — отговори тя. — Ейнджъл Крисчън. — Гласът й беше нежен сопран.

— Ейнджъл, разбираш ли защо си тук?

— Да. — Кратка пауза. — Обвиняват ме в убийство.

Опря лакти на масата и започна тихо да плаче. Виждал бях стотици клиенти да плачат. Мъже и жени. Отдавна бях обръгнал на сълзи и съпровождащите ги звуци, но плачът на това красиво младо момиче ме трогна. Станах и почуках на вратата. Един от надзирателите отвори на мига.

— Момчета, да ви се намира носна кърпичка? — попитах.

Мъжът погледна Ейнджъл, след това ми се намръщи.

— Какво й направи?

— Нищо. Имаш ли носна кърпичка, или не?

— Почакай, все ще намеря нещо.

Изчезна за миг и скоро се върна с ролка тоалетна хартия и ми я подаде, все така навъсен. Затворих вратата и подадох ролката на Ейнджъл.

— Това е единственото, което намериха.

— Благодаря — отговори тя. — Съжалявам, че се разплаках.

— Не се притеснявай. Често виждам подобни неща.

— Не мога да повярвам — каза тя през хълцане. — Тук ли трябва да стоя? Не мога ли да се върна в къщата на госпожа Ърлин?

— Съжалявам, но ще трябва да останеш тук за известно време. Искаш ли да говориш за онова, което се е случило?

— Нищо не се е случвало. — Тя подсмръкна и си издуха носа.

— Да не искаш да ми кажеш, че нямаш нищо общо с убийството на преподобния Тестър?

— Не съм го убивала. Нищо не съм му направила.

— Познаваше ли го?

— Преди да дойде онази вечер в клуба, никога не го бях виждала. Сервирах и сервирах и на него.

— Разкажи ми.

Тя прехапа долната си устна и се стегна.

— Поръча двоен скоч с лед. От самото начало започна да флиртува с мен. Няколко пъти ми крещеше от мястото си, докато бях на бара, правеше сцени. После, когато се напи още повече, започна да цитира Библията и да се държи наистина странно. Всеки път, когато се озовавах близо до него, се опитваше да се отърка в мен. Накрая се опита да ме целуне и аз му казах да ме остави на мира. Тогава госпожа Ърлин и Рони дойдоха и го помолиха да си върви.

— И това е всичко? Не си го виждала повече, след като си тръгна, и той беше жив и здрав, когато излезе през вратата?