Скот Прат - Един невинен клиент

Нямаше никаква следа от червения корвет. Ландърс пусна името на Ърлин Барлоу във всички бази данни, с които разполагаше БРТ. Никъде не излезе регистрация на корвет на нейно име.

А после му се обадиха от лабораторията. Два от космите, намерени върху ризата на Тестър, отговаряха на взетите за проба от момичето. Това беше най-силното доказателство, с което разполагаха, но според Ландърс не беше достатъчно. От лабораторията казаха и че в кръвта на проповедника имало упойващо средство, СД, известно и като Селянчето от Джорджия. Който и да го беше убил, преди това го бе замаял. Във всеки стриптийз бар обикновено се пласираха наркотици, но Ландърс не можеше да докаже, че този в тялото на проповедника е от „Маусес Тейл“.

Изложи случая пред Бейкър. Двама свидетели. Стриптийзьорката, която може и да изпитваше завист, и рецепционистката в мотела, която около полунощ видяла един корвет да пристига след Тестър и „май“ забелязала някаква жена да се качва по стълбите към стаята му. Всички други служители на клуба отрекоха Тестър да е идвал — поне те не го били забелязали. Но той определено беше теглил пари от банкомата в бара малко след единадесет и тридесет. Ърлин Барлоу бе излъгала — Ландърс беше сигурен в това, — а останалите вероятно също лъжеха. Имаше ДНК съвпадение от момичето Крисчън, синина на бузата й и един сгърчен пенис (съдебният лекар каза, че бил отрязан след смъртта). Липсваха оръжието, използвано за убийството, и колата. Толкова. О, не, освен това имаха и едно истинско съкровище — проповедника. Шибаният проповедник, дето се бе наврял в стриптийз клуб. Съдебните заседатели много щяха да харесат тази подробност.

— Дай да продължим да следим Ърлин Барлоу още малко — предложи Ландърс. — Да видим дали няма да направи грешка.

— Фил, чуй ме хубаво — каза Дийкън. — Само между нас двамата, нали така? Не давам пукната пара, че синът му се обажда, и изобщо не ми дреме за дъртата вещица в Картър Каунти. Така или иначе секретарката ми говори с тях. Проблемът не е мой. Обаче преди осем години, когато за първи път се кандидатирах за районен прокурор и трябваше да се съревновавам с един силен титуляр и имах страшна нужда от пари, онова жалко копеле, дето притежаваше „Маусес Тейл“, даде на противника ми пет хиляди в брой за кампанията му. А на мен нито цент.

— И какво?

— Оттогава му имам зъб. Винаги са се носили слухове, че Гюс Барлоу шитка наркотици в клуба, но така и не успяхме да го пипнем.

— Дийкън, той е мъртъв.

— Знам. Но жена му е жива. Нали?

— Нямаме доказателства срещу нея.

Бейкър махна пренебрежително с ръка.

— Фил, знаеш как стават тези неща. Имаш доста силни косвени доказателства. Ще я изправим пред съдебните заседатели, ще предявим обвинението и ще арестуваме момичето. То вероятно ще си признае или ще стовари всичко върху Барлоу. Ако не го направи, ще поискам смъртно наказание, за да я притиснем здраво. Не се тревожи за това. Давай да действаме и да разклатим това дърво, за да видим какво ще падне от него. По дяволите, тази година ще има избори. Ако преди август успея да затворя бизнеса на тази кучка, ще спечеля голяма червена точка в очите на избирателите.

Преди август. Изборна година. Да затвори бизнеса на кучката. Никое от тези неща нямаше нищо общо с издаването на смъртна присъда. Онова, което Дийкън всъщност казваше, беше, че трябва да арестуват някого. Нямаше никакво значение дали момичето е виновно, стига някой да бъде прибран за убийството. Нямаше начин да застане пред съда преди изборите и ако излезеше, че не го е направила, какво от това? Дийкън обаче щеше да си подсигури заплатата от парите на данъкоплатците за още осем години. Шибан глупак. „Да му го начукам на него и на целия му род“.

Ландърс свърши с бягането и побърза да си вземе душ. В осем имаше среща.

Усмихнах се на Тами Луис, красива зеленоока блондинка с много остро чувство за хумор и дваж по-остър език. Работеше за секретаря на окръжния съд от дванадесет години. Основното й задължение беше да седи до съдия Ленард Грийн по време на съдебните заседания и да се грижи работата да върви гладко. Двама съдии председателстваха криминалния съд, чиято юрисдикция обхващаше четири района. В него вършех по-голямата част от работата си. Това бяха Иван Грозни, както наричаха Глас, и Ленард Грийн, Танцуващото човече. Наричах го така, защото на една Нова година се напи и започна да танцува върху масата. Случаите се разпределяха по номера. Нечетните отиваха при Глас, а четните при Грийн. Случаят на Ейнджъл беше получил четен номер.