Скот Прат - Един невинен клиент

— Може и да не си ги канил, но със сигурност имаш много за казване по случая. Показваха те по телевизията по-често, отколкото „Закон и ред“.

Бейкър се тръшна на стола си, неспособен или нежелаещ да спори със съдията, и Грийн се обърна към мен.

— Господин Дилард, какво правиш на масата на защитата?

— Представлявам обвиняемата, съдия. — Знаех, че предпочита „ваша чест“.

— Тя ли те нае?

Въпросът беше тъп, но устоях на изкушението да му отговоря подобаващо.

— Да.

Съдия Грийн повдигна вежди, сякаш искаше да ме попита колко ми е платила. После се обърна към заместник-шерифа, който стоеше най-близо до вратата, която водеше към килията за подсъдимите, и излая:

— Доведете подсъдимата.

Заместник-шерифът изчезна в коридора и след по-малко от минута се върна с Ейнджъл. Оковите на глезените я караха да влачи крака. Изведнъж всички камери се насочиха към нея. В съдебната зала цареше пълна тишина. Зад заместник-шерифа и Ейнджъл изведнъж се озоваха още двама заместници плюс К.Д. Даунс, шерифът на окръг Вашингтон. Всички искаха да бъдат включени в представлението.

Съдебният пристав живо съпроводи Ейнджъл до подиума пред отделението за съдебните заседатели, точно от дясната страна на съдията. Забелязах, че я потупа по рамото, преди да отстъпи назад. Ейнджъл изглеждаше уморена, объркана, изплашена и много красива. Отидох и застанах до нея на подиума.

Грийн се обърна към Тами Луис.

— Дай да видя обвинението.

Тя подаде документа на съдията. Той го изучава няколко секунди, след това го подаде на Уилки Бейнс.

— Дай това на господин Дилард и нека бъде записано в протокола, че адвокатът на обвиняемата е получил копие от обвинението. Господин Дилард, вашата клиентка е обвинена в предумишлено убийство и обезобразяване на труп. Отказвате ли се от формалното изчитане на обвинението?

— Да, съдия.

— Какво ще пледира клиентката ви?

— Невинна.

— Отлично. — Съдията погледна Дийкън Бейкър. — Предполагам, че сте поискали смъртно наказание, нали, господин Бейкър?

— Да, ваша чест. Тази сутрин го депозирахме.

Според броя на раните от намушкване случаят вероятно беше неумишлено убийство. Със сигурност приличаше на убийство в състояние на афект. Обаче Бейкър раздаваше смъртни присъди, както супермаркетите купончета на редовните си клиенти. Всъщност искаше смъртни присъди за всички обвинени в убийство. Правеше го, защото така получаваше въздействащ инструмент за размяна и пазарлъци. Беше се прочул с предложенията си да оттегли искането за смъртно наказание в замяна на признание на вина преди процеса, независимо колко е сериозно убийството. Сега се обърна към мен.

— Някакви предположения?

— Бихме искали бърз процес — казах аз. — Госпожица Крисчън е затворена без право на гаранция. След като е обвинена в углавно престъпление и тъй като не е оттук и няма връзки сред обществеността, не искам да си хабя времето да настоявам за освобождаване под гаранция. Но тя потвърждава своята невинност и иска процес колкото може по-скоро. Мисля, че ще съм готов за съда след три месеца.

Бейкър скочи.

— Ваша чест, няма начин щатът да се подготви за по-малко от девет месеца. Това е смъртно…

Прекъснах го:

— Съдия, не исках да навлизам в това, но след като господин Бейкър се готви да се възпротиви на бърз процес, мисля, че има неща, които трябва да научите. Както сам знаете, върша тази работа от дълго време и никога не съм имал случай като този. Полицията и районният прокурор изясниха на всички, че жертвата в този случай е проповедник. Онова, което не са казали на никого, е, че последната си нощ на земята е прекарал пиян в стриптийз клуб. Никой не знае къде е отишъл в отрязъка от време, когато е излязъл от клуба, и времето, когато е бил убит. Този случай не е от онези, когато полицията веднага е намерила убиеца. Моята клиентка се кълне, че не е виждала убития, след като си е тръгнал от клуба. Кълне се, че не го е убивала, и няма защо да чака почти цяла година, преди съдебните заседатели да могат да чуят нейния случай.

— Възразявам! — развика се Бейкър. — Господин Дилард използва тази възможност да направи случая сензационен и да предубеди възможните съдебни заседатели.

Точно това правех, но нямаше да го призная.

— Единственото, което правя — вметнах, — е да искам от вас да определите колкото може по-скорошна дата на процеса, така че невинното младо момиче да не трябва да стои в затвора по-дълго, отколкото е нужно.