Скот Прат - Един невинен клиент

— Е, скъпи, кълна се. Кой би могъл да каже такова нещо? — Много добре знаеше кой го е направил. Малката госпожица Джули.

— Има ли истина в това?

— Захарче, това е разговор само между нас двамата, нали?

— Ърлин, ти не си мой клиент. Привилегията не действа, така че внимавай какво ще кажеш.

Ърлин се облегна и си пое дълбоко дъх, сякаш е нервна.

— Можеш ли да ми кажеш кои са свидетелите?

— Едната е рецепционистката, която е била на смяна в хотела. Казва се Шийла Хънт. Твърди, че около полунощ видяла един корвет да влиза в паркинга след Тестър. Някаква жена слязла от мястото на пътника и се качила по стълбите с него. Валяло доста силно, затова жената е носела нещо като наметало с качулка или дъждобран, така че не е могла да я разгледа. Не я видяла да си тръгва. Не видяла регистрационния номер и не е могла да каже на ченгетата нищо за шофьора.

— Това не ми звучи като солидно доказателство.

— Не е освен, ако отнякъде не изскочи този „Корвет“. Ще изскочи ли?

— Кой им е казал, че притежавам корвет?

— Една от твоите служителки. В нощта, когато са нахлули в клуба. Казала е, че си карала червен корвет до убийството на Тестър и че колата е изчезнала в деня, след като бил убит.

— Джули Хейс, нали?

Господин Дилард кимна.

— Някой друг от клуба разказал ли е нещо подобно на полицията?

— Не. Тя е единствената.

— Какво ти подсказва това, захарче?

— Че или тя лъже, или всички останали.

— Ти как смяташ?

— Мисля си, че искам да ми кажеш, че лъже тя.

Ърлин се усмихна. Господин Дилард беше такъв хубавец и тя направо го усещаше как излъчва доброта.

— Тя лъже, сладурче!

После му разказа за Джули и проблемите й с наркотиците и за слабостта й към Гюс. Разказа му как Джули се върнала с автобус от Тексас заедно с Ейнджъл, след като се запознали на тамошната автогара. Джули забелязала, че Ейнджъл няма никакъв багаж и дори портмоне, така че разбрала, че момичето е бегълка. И понеже била много красива, Джули я попитала дали иска да дойде с нея и може би да работи в клуба. Когато Ърлин посрещнала Джули на автогарата, Ейнджъл била с нея.

— Значи смяташ, че Джули топи теб и Ейнджъл за убийството, защото ревнува? — попита господин Дилард.

— Няма да се учудя. Тя е объркано момиче. Чувала я съм да говори за арестите си. Тя се гордее с това. Казваше на Гюс, че досието й е дебело колкото неговия бастун.

— Дебело колкото какво?

— Бастун. Така наричам онази работа на мъжа. Нали разбираш… — Ърлин посочи между краката си и лицето на господин Дилард почервеня като нейното червило.

— Какво друго знаеш за Джули?

— Само онова, което ми е разказвала. Приятелят на майка й се опитал да я изнасили, когато била на шестнадесет. Оплакала се на майка си, но тя я обвинила, че лъже, и я набила. Джули си събрала нещата и оттогава е по пътищата. Мисля си, че животът й е минал в наркотици и проституция. Затова й харесва да работи тук. Парите са достатъчни, така че момичетата не трябва да се продават. Но Джули, изглежда, не може да стои настрана от наркотиците. Ще се наложи пак да я уволня.

— Добре — каза господин Дилард. — Това ще свърши работа. Изглежда, ще успеем да изложим Джули, ако реши да свидетелства. Но ти все още не си отговорила на въпроса ми.

— Кой въпрос?

— Няма ли един червен корвет да изскочи отнякъде и да ни захапе изотзад точно преди началото на процеса?

— Сладък, просто не виждам как може да стане това.

— Добре. Ще пусна един детектив след Джули Хейс, за да събере информация за миналото й. От онова, което ми разказа, мисля, че няма да ни е много трудно да я накараме да се очерни пред съдебните заседатели.

Господин Дилард не знаеше, а Ърлин нямаше намерение да му казва, но Джули Хейс нямаше да застава пред никакви съдебни заседатели.

— Имаме още един проблем — продължи той. — Два косъма, които са намерили върху ризата на Тестър, отговарят на ДНК-то на Ейнджъл.

— Лошо ли е това, скъпи?

— Това си е проблем, но не мисля, че е непреодолим. Ще твърдя, че няколко косъма от Ейнджъл са паднали върху Тестър, докато му е сервирала в клуба.

— Ами да, той й се натискаше непрекъснато! — възкликна Ърлин.

— Не това си казала на БРТ.

Мамка му.

— Този тип от БРТ ме изплаши до смърт, скъпи. Не знаех какво да му кажа.

— Ърлин, предлагам ти отсега нататък просто да се придържаш към истината. В този случай имам чувството, че истината може да освободи Ейнджъл.

Беше толкова сладък и благороден. Ърлин ужасно искаше да го щипне по бузките.