Скот Прат - Един невинен клиент

— По дяволите! Как е могла да го направи?

— Предполагам, че очаквахме твърде много от нея — отговори Каролайн.

— Мислех, че е готова за промяна. Смятах, че може би мога да й помогна.

— Когато е готова за промяна, ако някога това се случи, тя ще го направи по свой собствен начин. Не можем да я насилим. Какво да правим сега?

— Взела е кола за десет хиляди долара и огърлица за пет хиляди. Какво смяташ, че трябва да направя?

Каролайн въздъхна.

— Не зная, скъпи. Може би трябва да излезеш и да се опиташ да я намериш.

— Правил съм го, забрави ли? Знаеш, че вече сто на сто се е надрусала. Сигурен съм, че вече е продала огърлицата за стотинки или я е разменила за кокаин. Ако я намеря в жилището на някой дилър, ще се озова пред съда, защото ще го убия този кучи син. Мисля да звънна на полицията в Джонсън Сити и да видя дали не могат да я приберат, преди да е продала колата на някой автоджамбазин.

В този момент иззвъня телефонът. Може би беше Сара? Може би беше решила да се върне, преди да е оплескала нещата съвсем? Вдигнах.

— Господин Дилард? — попита мъжки глас.

— Да?

— Здрасти, обажда се Матю Милър от полицейското управление на Джонсън Сити. Отдавна не съм те виждал. Добре ли си?

Познавах Матю Милър. Всъщност познавах повечето полицаи в града.

— Добре съм, Милър. Кажи ми, че си намерил колата на дъщеря ми.

— Кафяв „Крайслер Себринг“, модел 2001, регистрация от вашингтонски окръг КРС–433?

— Открадната е тази нощ.

— За жалост имам още лоши новини. Тази сутрин го намерихме потрошен на Ноб Крийк Роуд. Хлъзнал се е от банкета и се е претърколил през рекичката. После е спрял в едно дърво. Готов е за автоморгата и…

— А шофьорът?

— Нямаше шофьор — отговори Милър. — Никакви следи. Някакво предположение кой би могъл да открадне колата?

— Вероятно сестра ми. Изчезнала е по някое време през нощта.

— Мислех, че е в затвора. — Сара беше скандално известна. Всички знаеха за нея.

— Излезе преди няколко седмици. Беше отседнала вкъщи.

— Е, затова казват, че няма ненаказано добро — подхвърли Милър. — Почти привършихме тук. Ще наредя да превозят колата до сервиза на Браун. Можеш да си я прибереш оттам. Въздушните възглавници са надути и по тях няма кръв. Така че, ако е била сестра ти, отървала се е без наранявания.

— Благодаря. Можеш ли да пратиш някого, за да подам оплакване? Тя е взела и едно бижу.

— По-добре звънни на 112 — посъветва ме той. — Те ще изпратят подходящите хора.

Благодарих му и затворих.

— Потрошила е колата — обясних на Каролайн. — Представяш ли си, потрошила е колата на Лили! Ще звънна на ченгетата. Приключих с нея.

— И преди съм го чувала.

— Сериозно ти говоря. Тя извърши две углавни престъпления под моя покрив! Открадна и разби колата на дъщеря ми и задигна огърлицата ти. С нейното досие ще я вкарат в затвора, където й е мястото. Ще я заключат поне за четири години, ако не и за по-дълго.

— Сигурен ли си, че искаш точно това? — попита Каролайн. — Не искам по-късно да започнеш да се самоизяждаш.

Вдигнах телефона и набрах 112.

След два дни ми се обади човек от Агенцията за борба с наркотиците — познавах го от десетина години. Каза, че около полунощ в понеделник са прибрали Сара от квартира на Уилсън Авеню, където се пушел крек 3 3 Пречистена силна форма на кокаина, която се пуши, вместо да се смърка. — Б.пр. . Сметнал, че може би искам да науча.

Потеглих право към затвора. Докато карах натам, започна да звъни мобилният ми телефон. Беше Даян Фрай.

— Отговорът е да — започна тя. — Джон Пол Тестър-младши е собственик на сребрист „Додж Рам“, модел 2005. — Беше същият модел и цвят джип, който едва не ме прегази.

— Какво друго откри за него?

— Роден на 1 декември 1972 в Нюпорт от Джон Пол и Дебра Джейн Тестър. Когато момчето е само на две, майката умира от рак на яйчниците. Отгледан е от баща си, който работел като странстващ заварчик, когато не проповядвал евангелието. Когато бил на път, което се случвало често, момчето оставало при една своя леля. Разговарях с нея. Приятна жена. Казва се Уанда Смитърс. Сега се е преместила в Окала, Флорида. Разказа ми, че Младши боготворял баща си. Любимото му занимание като момченце било да иде в черквата и да слуша проповедите на татко си.

Сядал на първия ред и не пропускал и дума. На десет години вече бил започнал да изучава Библията и да засвидетелства вярата си пред баща си. Започнал да проповядва още докато бил подрастващ. Когато не проповядвал, прекарвал почти цялото си време в стаята си. Никога не бил имал гадже, нито проявявал интерес към училищните извънкласни дейности или спорта. Евангелието било неговият живот. Щом завършил гимназията, баща и син започнали да пътуват заедно. Проповядвали из целия югозапад. Били легендарни сред фундаменталистите.