Крис Картър - Екзекуторът

Робърт обичаше да бъде сам. Чувстваше се удобно в оскъдно обзаведения си едностаен апартамент. Хубавата книга и двойното шотландско уиски от богатата му колекция го караха да се отпусне. Но не и тази вечер. Бяха намерили трупа на отец Фабиан само преди две нощи, ала напрежението бързо се натрупваше. Хънтър изпитваше потребност да излезе и да се види с други хора, които разговарят, смеят се и си живеят живота. Светът на мъртвите имаше навика да му влиза под кожата.

Нощният живот в Лос Анджелис беше един от най-оживените и вълнуващите в света, от луксозните и модните клубове, посещавани от знаменитости, до неприветливите и долнопробните подземни заведения. В града имаше много тематични барове и кръчми. Човек можеше да изпие нещо в болнично отделение, където сервитьорките сновяха в тесни черни униформи на медицински сестри, или в традиционни ирландски кръчми, където барманът оставяше бирата „Гинес“ да се утаи, а после допълваше чашата и рисуваше детелина в пяната.

Робърт не търсеше смахнато или шумно заведение, затова баровете с музика на живо или с дискожокери и танци бяха изключени. Реши да остане в очертанията на Централен Лос Анджелис, вместо да отиде с колата в някой от баровете на плажа и избра „Голдън Гофър“ на Западна осма улица. Тихата и спокойна атмосфера там подхождаше на настроението му.

Той влезе в девет вечерта. Вътре имаше хора, но не беше препълнено. Седна в края на бара в стил стария Див запад и си поръча малцово уиски. Барманът, висок, късо подстриган пуерториканец, с идеално оформена козя брадичка, пусна две кубчета лед в чашата и Робърт се втренчи в тях, докато се разтапяха. Мислите му методично прегледаха случая. Бяха изминали два дни, а все още не разполагаха с нищо.

Изпи шотландското уиски и погледът му се спря на малка група, скупчила се около стар игрален автомат е „Междузвездни войни“.

Без да забележи, барманът отново напълни чашата му и я плъзна към него.

— Брей, много си бърз — отбеляза Робърт.

— Това е платено.

Хънтър се намръщи.

— Дамата на масата отсреща вдясно — поясни барманът и леко наклони глава.

Робърт се обърна към масата, която беше посочил пуерториканецът. Там седеше сама висока, привлекателна брюнетка. Изрусени кичури падаха на раменете й. Имаше смугла кожа и съблазнителни кафяви очи. Най-горните две копчета на кремавата й блуза бяха стратегически разкопчани и разкриваха цепката между умопомрачителните й гърди.

Хънтър вдигна чаша и прие питието с лека усмивка.

Жената устоя на погледа му, а после примига, усмихна се и му направи знак да седне при нея.

— Провървя ти — подхвърли барманът.

— Често ли го прави?

— За пръв път я виждам — отвърна той и прокара пръсти по козята си брадичка.

— Прилича ми на мъжеядка — отбеляза Робърт, без да откъсва очи от чернокосата.

Барманът взе чаша и се залови да я бърше.

— Давам й се да ме изпапка, когато поиска.

Хънтър му намигна дружески.

— Е, добре, да започваме — рече и тръгна към масата на брюнетката.

— Благодаря за питието. Много сте любезна. — Робърт седна срещу нея.

Жената му се усмихна и разкри ослепителни зъби като от стоматологично списание.

— Няма проблем. Хубаво е да намериш човек, който разбира от питиета.

Хънтър забеляза, че тя пие същото уиски като него.

— Харесвате ли шотландско уиски?

— Обичам силните напитки.

Жената изпи глътка малцово уиски под зоркия му поглед.

— Казвам се Робърт — представи се той и протегна ръка.

— Аз съм Клеър Андерсън.

Двамата си стиснаха ръце и Хънтър усети колко гладка е кожата й.

— Често ли идвате тук? — попита тя.

— Не. Тази вечер се нуждаех от питие и не ми се ходеше в шумно заведение. Тук предлагат хубаво малцово уиски и атмосферата е… спокойна. А вие?

— Идвам тук от време на време. Апартаментът ми е през една пресечка.

— Мястото е страхотно, но тук не се събират репортери, нали? — небрежно подхвърли той.

Усмивката й не помръкна, а само стана по-естествена.

— В такъв случай предполагам, че ме познахте.

— Косата ви е различна, по-къдрава, но ви помня от църквата „Седемте светии“. Попитахте ме дали смятам, че убийството е дело на сериен убиец, преди да съм огледал местопрестъплението.

Клеър озадачено повдигна вежди.

— И сега, след като огледахте местопрестъплението, смятате ли, че е дело на сериен убиец?

— Започнахте добре. — Робърт разочаровано поклати глава. — Почерпихте ме. Не трябваше ли да има малко сладки приказки и може би флиртуване, преди да започнат въпросите?