Сузан Хил - Жената в черно

— Как се казва?

— Паяк.

Като чу името си, кучето отново завъртя опашка.

— Добре — рекох аз. — Признавам, ще се радвам да не бъда сам. Благодаря ти.

И с тези думи аз тръгнах по алеята. След няколко ярда се обърнах и подвикнах:

— Паяк! Тук! Ела, момче! Паяк!

Кучето не помръдна от мястото си и аз се почувствах пълен глупак. Тогава Самюъл Дейли се засмя, щракна с пръсти и му каза нещо. Паяк мигновено се втурна към мене и послушно тръгна по петите ми.

Измъкнах велосипеда, след като се уверих, че никой от къщата не ме гледа, и кучето весело хукна подире ми по тихия огрян от луната път към града. Настроението ми се повиши. Необяснимо защо очаквах с нетърпение утрешния ден.

Хубавото ясно време се задържа — когато дръпнах завесите, навън отново грееше слънце, а небето беше синьо. Спах на пресекулки и неспокойно, измъчван от странни, несвързани сънища. Вероятно бях прекалил с яденето и пиенето у господин Дейли. Но докато се обличах, закусвах и взех да се приготвям за престоя в „Тресавището на змиорките“, не усетих промяна — бях все така оптимистично настроен и държах твърдо на решението си. Малкото куче за мое учудване спа непробудно до кревата ми. Паяк ми хареса, макар че не бях много вещ по кучешките въпроси. Беше жив и палав, винаги нащрек, но и съвсем послушен, а изражението на светлите му очи, скривани от време на време от рошави кичури, които се събираха смешно и сякаш образуваха надвиснали вежди, ми се видя извънредно умно. Стори ми се, че ще остана много доволен от него.

Малко след девет часа съдържателят ме повика на телефона. Обаждаше се господин Бентли, говореше бързо и рязко, защото мразеше да използва това съоръжение. Беше получил писмото ми и се съгласи, че трябва да остана поне докато се ориентирам в книжата на госпожа Драблоу и от всички овехтели документи да успея да отделя онова, което вероятно ще потрябва. Очакваше се да пакетирам и изпратя необходимото, а другото да оставя в къщата на вниманието на наследниците, когато се появят в бъдеще, и после да се завърна в Лондон.

— Мястото е доста странно — подхвърлих аз.

— И тя беше странна жена — каза господин Бентли и така затръшна слушалката, че тъпанчето ми щеше да се спука.

До девет и половина бях напълнил кошницата на велосипеда, а като приготвих и другия багаж, потеглих. Паяк тичаше подире ми. Не можех да се бавя повече, защото приливът щеше да залее дигата. Когато отправих поглед към ширналите се пусти тресавища, хрумна ми, че в известен смисъл изгарям мостовете след себе си — ако бях забравил нещо, няколко часа нямаше да мога да се върна, за да си го взема.

Слънцето се беше издигнало високо в небето, водата блестеше, наоколо имаше само светлина, светлина и открито пространство и ярка светлина. И въздухът изглеждаше някак пречистен и опияняващ. Морските птици, сребристосиви и бели, излитаха във висините и се стрелкаха надолу, а напред, в края на дългия прав път, ме зовеше „Тресавището на змиорките“.

Около половин час след пристигането си аз вече усилено се бях заел с настаняването си. В малко мрачната кухня в задната част на къщата открих съдове и прибори. Измих, подсуших и подредих няколко за по-късна употреба, а в килера направих място за донесените провизии. После, след като се порових на горния етаж из шкафове и бюфети, открих чисти чаршафи и одеяла и ги проснах пред запалената камина във всекидневната. Запалих огън и в други стаи — в малката гостна и трапезарията — и дори успях след известни усилия да запаля и голямата черна кухненска печка, така че се надявах до вечерта да стопля и вода за ваната.

После вдигнах щорите, отворих няколко прозореца и се разположих на голямото писалище в една ниша на салона, откъдето според мен имаше най-хубав изглед към тресавищата, устието и небето. Редом сложих два сандъка с книжа. След това, с чаша чай в ръка и с кучето Паяк в нозете ми, се залових за работа. Вървеше ми досадно бавно, но проявих усърдие и търпение — развързвах и с любопитство преглеждах пакет след пакет, преди да ги захвърля в празната кутия, сложена наблизо за целта. Имаше стари домакински описи, сметки на търговци, квитанции отпреди трийсет или повече години, банкови известия и лекарски рецепти, разписки от обущари, стъклари и бояджии, писма от разни непознати хора, коледни и други поздравителни картички, но всичко беше от по-ранни години. Имаше и сметки от големи лондонски магазини, списъци за покупки и отбелязани размери на дрехи и обувки.