Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Че има поне по един, който да задоволи всяко психологическо желание.

— Наистина е така. — Дядя Гурджиев се изправи с ръце, сключени зад гърба му. — На Карл му харесваше връзването — сериозно и много неприятно нещо.

— Не е за всеки — отбеляза Али толкова студено, че си навлече остър поглед от Аника.

— Очевидно не — съгласи се Джак, обезпокоен от изказванията на Али по тема, която двамата никога не бяха обсъждали. — Ако ми позволите да използвам телефона, ще й се обадя веднага.

— Не мисля, че това е добра идея — възрази Аника.

— Съгласен съм — кимна дядя Гурджиев. — Жена като нея най-вероятно ще се отнесе много подозрително към мъж като вас.

— Нека аз го направя — предложи Али.

Джак изсумтя.

— Да, бе — рече той и махна с ръка. — Забрави за това. Достатъчно лошо е, че сме тук заедно. — Той вдигна листчето, което старецът му беше дал. — Аника, ти ще се обадиш.

Али грабна хартийката, преди Аника да успее да я вземе. Тя се изправи срещу Джак, здраво стъпила върху килима.

— Чуй ме! Тази жена ще е подозрителна към всеки, който би се опитал да разбере къде е бившият й любовник. Искам да кажа, че изобщо няма да отговори или ще ни даде фалшив адрес, или пък ако все пак ни даде истинския, ще се обади на Рочев в мига, в който си тръгнем.

— Али, спри веднага с тези глупости…

Дядя Гурджиев пристъпи към нея.

— Господин Макклюр, какъв е проблемът да позволим на Али да довърши мисълта си?

— Не искам тя да се въвлича в това.

— На мен ми се струва, че вече е въвлечена — сви рамене възрастният мъж.

Али веднага се възползва от настъпилото мълчание.

— Вижте — развълнувано каза тя, — ще се обадя на Мила Тамирова…

— И какво ще й кажеш? — попита я Джак. — Дори не говориш руски.

— Това няма значение — намеси се дядя Гурджиев. — Мила говори отличен английски. — Той потри палеца си. — И защо не? Английският е езикът на парите.

— Ще й кажа, че съм негова дъщеря и че имам нужда от защита. — Али се приближи до мястото, където беше застанал дядя Гурджиев, сякаш очакваше той да я предпази от по-нататъшните възражения на Джак. — И затова трябва да открия Карл Рочев.

Тя вдигна телефонната слушалка.

— Закачих мобилния ти телефон към моя — каза Джак. — Така че просто натисни двойката, ако попаднеш в неприятна ситуация.

— Няма да попадна в неприятна ситуация — отвърна Али. — Мога да се грижа за себе си.

Той знаеше, че това не са празни думи. Беше я обучавал на техники за ръкопашен бой. Тя усвояваше бързо, което не го изненадваше, защото в колежа се бе занимавала активно със спорт. Ема го беше водила да я гледа на няколко гимнастически състезания. Джак също така я беше научил да стреля с пистолет. Прекарваха по един час-два пъти седмично на полигона на АТФ във Вирджиния.

— Ако попаднеш в неприятна ситуация — повтори той, — аз ще съм наблизо, на другия етаж.

Той потупа дръжката на пистолета „Маузер“, който дядя Гурджиев му беше дал заедно с кутия патрони.

Намираха се на втория етаж на блока на Мила Тамирова на „Андреевски спуск“ — красива улица, пълна с пазари, островърхи църкви и редици от сгради с формата на сватбена торта, които се простираха от долната част на града, известна като Подил, към горната. Бившата любовница на Рочев заемаше ъглов апартамент на третия етаж. Отказа да разговаря по телефона. Всъщност се готвеше да затвори, но когато Али избухна в сълзи с прочувствено треперещ глас, тя се съгласи да се срещне с нея. Докато Джак наблюдаваше как Али хитро обработва Тамирова, той се запита кога ли се бе научила да плаче така, щом се налага.

— И не се прави на много смела, разбра ли?

— Добре — отговори тя, като издържа на погледа му.

Тъкмо се готвеше да се затича нагоре по стълбището, когато Джак я хвана за лакътя и внимателно я завъртя към себе си.

— Али, сигурна ли си, че искаш да го направиш? Можем да намерим и друг начин…

— Съвсем сигурна съм, Джак. — В погледа й се четеше искреност. — Освен това вече започнахме — тя му се ухили, — не би искал да провалиш плановете ни.

Този отговор свари Джак неподготвен. За пръв път от смъртта на Ема искрата на живота се бе върнала в Али. Тя беше видимо развълнувана, че се възползват от уменията й, че е част от нещо различно от болката и обидата, които я изпълват. В този момент Джак разбра за нея нещо, което цялата й армия от лекари бе пропуснала — онова, от което тя се нуждаеше повече от всичко, бе да бъде извадена от затворения й свят, да бъде ангажирана със заобикалящата я действителност, да се справя с предизвикателства и отново да се почувства полезна с уменията си. Морган Хер й беше отнел усещането за контрол. Джак видя, че от момента, в който бе съставила този план, тя беше направила първата стъпка към възвръщането на онова, което й бе отнето и което сега имаше най-голямо значение за нея.