Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Имаше ли нещо, което го уплаши? — попита Джак.

Али напрегна лице, за да се съсредоточи.

— Само едно нещо — това да бъде предаден на руснаците.

— И моето впечатление е такова — кимна Джак, — което ме навежда на мисълта, че компанията, за която работи, не е американска или поне не и основно американска. — Той й се усмихна окуражаващо. — Добре, какво друго?

— Имам чувството, че той не познава Фери Лавджой, който и да е той.

— Убиецът, когото Иван Гуров бутна от пътя — обясни той, сам беше стигнал до същото заключение.

Освен това кой или какво би попречило на Джак да предаде Влад на руснаците?

— И каква е тази загадъчна компания, която го е изпратила? — зачуди се Али.

— Не съм сигурен, но имам намерение да разбера — отвърна Джак.

Дядя Гурджиев паркира очукания си зил пред входната врата на къщата, когато първите бледи отблясъци на зората пропукваха тъмносиния купол на нощта. Той излезе от колата, потрепери от влажния и мразовит въздух и се подготви за онова, което предстоеше да се случи.

Магнусен, Глазков и Маленко бяха излезли да го посрещнат, но както и очакваше, Каркишвили го нямаше. Макар да бяха видимо обезпокоени от непредвиденото му посещение, те го поздравиха сърдечно.

Докато влизаше през вратата, той почувства как се връща назад в миналото, когато разбра, че Ориел Батчук прекарва прекалено много време в дома на Ники. Всъщност това беше причината да отиде там в онази нощ, без да се обади предварително. Беше се надявал да изненада там Батчук и пред Ники да му каже ясно и категорично да стои далеч от нея и от Алексей. Батчук лесно беше съблазнил Алексей с властта, привилегиите си и със способността си да му осигурява най-добрите дела, които му бяха помогнали да напредне в кариерата си и щяха да продължават да го правят. Благодарение на великодушната помощ на Батчук двойката се беше преместила от тесния апартамент на Алексей с една спалня, в просторно, светло жилище с три спални, намиращо се в луксозна сграда на няколко минути пеша от Червения площад. Гурджиев също така беше забелязал, не без известно безпокойство, че Алексей е започнал да носи шити по поръчка, скъпи костюми, а Ники се обличаше по най-новата западна мода.

Но в онази нощ Батчук го нямаше и вместо това той бе попаднал на разправия със силни викове между Алексей и Ники. В началото никой не отговаряше на звъненето му и едва когато стана по-настоятелен, Ники леко открехна вратата.

Изненада се да я види разчорлена, с пребледняло лице, а очите й с цвят на халцедон трескаво блестяха. Устата й беше изкривена в гримаса и тя явно беше твърде разстроена, защото не се опита да го скрие, когато се обърна към него. Тя не пожела да го пусне вътре и се опита да затвори вратата, но той сложи крака си на прага. След това натисна вратата, отвори я и пристъпи вътре.

Внезапно Алексей излезе от спалнята, където, изглежда, преди малко спорът им се бе изострил до престрелка с жлъчни думи, хули, обиди и взаимни обвинения.

— Той е, нали? — изкрещя Алексей. — Как смееш да го пускаш да влезе? — Когато видя, че Гурджиев беше този, който стои на вратата, той се извърна встрани, но не се успокои особено. — Сега си извикала и баща си, за да застане на твоя страна.

— Никого не съм викала, Алексей.

— Лъжкиня! Непрекъснато се обаждаш на Ориел! — извика той, докато вървеше напред-назад.

— Той ми се обажда — възрази тя, — това не е същото.

— Същото е, щом приемаш обажданията му — оголи зъби Алексей.

— Правиш от нищо нещо — настояваше Ники.

— Отричаш ли, че през деня се виждаш с него? — изръмжа той. — Хайде, отречи го — това е толкова типично за теб. Отречи го и тогава ще имам доказателство що за жена си, защото ви видях двамата.

— Ти си ме шпионирал?

— Видях ви да обядвате заедно, надвесени един към друг над масата. Челата ви почти се докосваха. Видях го с очите си и с мен имаше и други прокурори.

— Алексей, помисли малко, ако имах любовна афера с Ориел, щяхме ли да сме толкова глупави да се срещаме на обществено място, да не говорим пък в ресторант, посещаван от колегите ти?

— Познавам го, иска да демонстрира връзката ви пред очите ми. Целта му е да ме унижи, иска всички да знаят, че те е отнел от мен.

— Говориш за мен, сякаш съм кон или чувал с жито.

В този момент Гурджиев се обърна и си тръгна. Нищо добро нямаше да излезе, ако застанеше между тях особено когато страстите бяха толкова разгорещени. Едва след като излезе от сградата и видя осветените куполи на Кремъл, той разбра, че може да отиде само на едно място.